-От какво най-много се страхуваш, Ронан? - пита ме понякога тя.
-Че другите няма да ме харесат.
-Колко глупаво суетни сте понякога вие, хората. - усмихва се добродушно Фиона.
Всъщност, казвам се Томас, но тя винаги ми казва Ронан, не знам защо. Тя е фея и живее в гората близо до нашата къща. Запознахме се случайно миналата есен, когато баща ми замина и оттогава сме неразделни. От цялата компания най-добре се разбирам с нея, защото тя най-много прилича на нас - хората. Леприконът Пиърс постоянно ме забърква в неприятности, но иначе е добродушен. Вечно си прави шеги с нас - ту ще ми напълни обувките с мастило, докато се къпя, друг път ще сложи странна подправка в храната ни, от която да ни заболи стомаха. Веднъж ме замъкна да откраднем малко бира от троловете, едвам се отървахме тогава...
-Не мога да си намеря кошницата с провизиите - вайкаше се една сутрин горският дух Рандолф.
-Пиърс! - Фиона го погледна изпитателно и веднага прочете мислите му. Леприконът се захили и отвори една дупка ...