Странният гост

                                      Втора глава

                                   Странният гост

През една лятна нощ, докато се разхождах по поляната, видях тъмен образ, който приличаше на мъж. Погледът беше толкова зловещ и реших да тръгна към къщата ми, но през цялото време ме дебнеше странна птица. Докато се отбих в една тъмна селска улица, излезе доста силен вятър. Виждах сянката на птицата, която летеше  над мен и замахваше бавно с крилете си. Имаше пълнолуние, лунната светлина беше доста силна и се виждаха  различни сенки. До къщата ми имаше една полупресъхнала река, която беше много прочута в село. Прекосих дървеното мостче и минах от другата страна на селото.

 Прибрах се в дома си, а там ме чакаха двете ми деца и жена ми, която бе сложила трапезата измежду буйните и вечнозелени чимшири, до тях се чуваше ромоленето на реката. По време на молитвата тази птица седеше на дървото близо до къщата ни и издаваше странни звуци. Жена ми не я забеляза и прибра масата. Отиде да направи чай, а от дървената и тъмна врата се чу тропот. Отворих я и видях човекa, който беше в полето, образът бе същият мургав, изморен от ударите на живота. Познах го по зловещите му синьо-светли очи.

 Той ме попита с изморен вид дали става да пренощува в къщата ми, поканих го. Жена ми попита кой е този беден старец, рекох, че ще остане за тази нощ и тя ме погледна с удивление. Отиде в кухнята и му сложи храната там, защото вън се усещаше, че ще вали, имаше силен вятър. Аз си отпивах от чая с жена ми и правехме компания на старецa, който се наяде и попита къде може да легне, жена ми го настани до стаята ни. Той беше доста изморен.

 Децата ми бяха си легнали пò от рано и спяха тъй спокойно. Жена ми Цветелина и аз също легнахме.

 Минаха час-два, аз гледах капките по прозореца и си мислех за старецa и за птицата, която изчезна, когато се появи човекът със зловещия поглед. Усетих, че жена ми спи. Мислех и се питах какво ли търсеше този старец в полето, и разсъждавах, но неусетно съм заспал.

 Сънувах  бухал, който седеше плахо точно на това място, където се намираше тази птица на вечеря. Събудих се и чух скърцането на пода, излязох от стаята и видях стареца, който излезе навън. Аз го последвах, отидох до дървения праг, но оттам не се виждаше никой, освен тъмната нощ и лунната светлина, която прорязваше тъмнината със своята мощ. Затворих вратата и отидох в кухнята, престоях там известно време и се чудих, като гледах от прозореца.                                                        - Какво става, дали сънувам, или всичко това е истина? - казах си аз - О, боже,  всичко е заради този проклет бухал. Той ме кара да вярвам в неща, които дори и не могат да съществуват.

 Внезапно чух същия звук, който издаваше птицата по време на вечеря. И видях, че е същото пернато. Гледаше ме странно, очите му ми бяха познати, а това ме убеди в мисълта, че старецът се превръща в бухал. Мисля, че това всичко беше истина. Само трябваше да видя всичко това с очите си. Седях и гледах птицата, тя все си издаваше странни звуци. По едно време тя отлетя и в стаята настъпи пълен хаос, всичко се разлюля, стъклените чаши се счупиха на милиони малки парченца, а лампата започна да светва и изгасва. Пред мен се опитваше сякаш да се покаже някакъв образ и ето всичко това било заради...