Лежах на дивана и разсеяно гледах новините. Отново предъвкваха историята около фалита на Кооперативна Транспортна Банка. Жена ми дремеше до мене в очакване на турския сериал. Котаракът Генади мъркаше в скута й.
, Мошеници мръсни! За всеки е очевидно, че квесторите са замесени в цесиите!‘
‚Какво? Добре ли чувам?‘ казах на жена си. ‚ Откъде се извъди такава познавачка на банковите дела?‘
Тя се сепна: ‚ Нищо такова не съм казвала. Ти го каза!‘
‚Не, не съм го казвал!‘
‚Добре де, спокойно. Вече знам, че ще ви изненадам. Аз го казах.‘ – чу се глас от скута на жена ми. Котаракът Генади ме гледаше с широко отворени очи, напрегнат и наежен.
Ощипах се, за да се убедя, че не сънувам. Почти по инерция промълвих:
‚Ама ти как така говориш?‘.
‚Ами не знам. Просто се случи. Не мога да обясня. Обикновено като искам да се изразя гласно, от мене излиза само едно мяу. Което си е ... беше ... нормално. А сега ... ето...‘
‚Това трябва да има обяснение‘ – механично каза жена ми.
Което означаваше, че някакси ...