9.12.2009 г., 15:05

Страст

1.6K 0 0
1 мин за четене

                            Усещах кърваво горещата ù плът дори през леко обгръщащата я сатенена нощница. Всеки стон отронен от изпепеляващите ù устни галеше нежно врата ми. Леденият допир на гърдите ми с сатена ме влудяваше, превръщаше ме в обезумял звяр, исках да разкъсам нощницата на парчета. Тогава щях да обладая

обгърнато ù в стенания голо тяло.

Дърветата в камината бързаха да изгорят от завист за страстта и огъня, бушуващи във нашите тела. С нежните си ръце раздираше гърба ми, като оставяше след себе си следи за греховните си мисли. Устните ми трепереха докато целувах врата ù, губех контрол, исках да ги впия и да усетя силата, извираща от нейното безсилие пред страстта ми. Леко притваряше очи, беше я страх да ги затвори, усещаше студения полъх на моята сила и все пак не можеше да издържи за дълго...

Гърбът ù опираше грубите дървени дъски на пода, изход нямаше, трябваше да се подчини... Сега извърташе поглед, чистите ù като кристал очи бягаха от порока на пронизващите я мои черни мисли. „МОЯ СИ!” Погледна ме... и сякаш гръм разтърси цялото ù тяло, а устните ù не спираха да пулсират. Чуваше как сърцето ми иска да разкъса собствената ми плът, а дъхът ми отекваше из стаята.

„ЩЕ МЕ УБИЕШ ЛИ ?” - не знаех какво друго да я попитам.

Беше ме страх, сякаш гледах дявола в очите, блестящи като сребърно езеро. Затворих очи и се понесох, проснах се на пода до нея. Тя се изправи и ме прободе, отново. Кръвта беше студена, но нежна като ласките ù. Косата ù галеше все още връта ми, докато, надвесена над мен, шепнеше последно „сбогом!”

Започнах да усещам как сатенената нощница ме прегръща, тя покри тялото ми с нея, а после легна гола отгоре. Но дори в този сетен миг отлитащата ми душа усещаше впиващата се топлина на горещото ù тяло, дори през синията сатенена нощница...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Васикев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...