Страст и смокини в края на лятото
Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù върху лицето си, когато се доближи до нея, за да я целуне за първи път. От мисълта за прилепналата ù рокля, с която беше облечена на срещата им, му ставаше още по-горещо в тази и без това много гореща вечер. Цялото му тяло беше изпълнено с желание. Искаше да я има, точно в този миг, тук и сега. Но тя още се бавеше. Закъсняваше вече с цял час.
И тъкмо, когато реши да ù звънне, чу как спря някаква кола пред къщата. Той изтича нетърпелив надолу по пътеката между цветята и излезе на улицата. На вратата го чакаше тя. Още по-красива и още по-съблазнителна от всякога. Той улови погледа ù, който неволно се плъзна по раменете му и това го възпламени още повече. Зърната ù издайнически бяха изпъкнали из под тънкия плат на роклята ù и го молеха.
Някакво напрежение неистово заобикаля в пространството около тях. Наелектризира ги сякаш с противоположно електричество и ги накара, като два обречени на съединяване магнита, трескаво да пристъпят един към друг.
След много кратко колебание той не изненадващо я притегли към себе си. Постави ръка на талията ù и много нежен я обгърна с тялото си отвсякъде. Хвана леко косите ù и отметна назад главата ù. Устните ù се откриха отстъпателно - по-влажни и по-топли, отколкото някога си беше представял той. Последва целувка. После още целувки... От този момент нататък вече нищо и никой не можеше да ги спре...
© Светла Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
... -
А честно ли е да ми се сърдиш сега за това...
-
Ще се развали магията...
-
...
-
Ще се опитам да погледна нещата от към трагичната страна...
Може пък да излезе нещо... -
...
-
Поетите пишат само, когато са нещастни...
-
Хайде!
Ще чакам с нетърпение... -
Глупчо мил...
Напиши еротичен разказ и го публикувай... -
Напиши го...
Предизвиквам те... -
...
Благодаря ти, миличък!
Как да не ти се усмихне човек...
Душичка си ми ти... -
Много си мил, Петър...
Бих се радвала, ако станеш един от най - сериозните ми почитатели... -
Благодаря ти, Петър!
Толкова ми беше приятно да прочета този твой коментар. Беше време, когато си мислех, че мога да пиша и проза, но бързо се намериха читатели, които много ясно ми обясниха, че не ставам... Но вече не тъгувам... Имам си своите читатели на поезията ми и това ме прави много щастлива... -
О, да! Извини ме и ти - сега виждам!
-
Благодаря ти, Веселин! И ти извинявай! Приятели?
-
Извинявай, Светла, ще допълня какво имах пред вид, за да се изяснят максимално нещата - правя го за себе си и за теб, защото съм изцяло добронамерен. Знаех си, че така ще реагираш. Не исках да ти кажа, че е излишно като цяло, а че има и други изречения, които лично на мен не ми допадат... Повлиял съм се от следващите коментари дотолкова, че пак да прочета текста, който на мен лично ми хареса! Въобще не ме интересува кой какво ще си каже. Тази тема, която си подхванала, за мен е нещо много специално и изисква голяма прецизност за да не се окепази... Лично мнение! Та това е една от вечните теми - отношение мъж-жена. А коментарите след моя само ме накараха да бъда по-конкретен. Това е.
-
Благодаря за уточнението, Веселин! Не било излишно само последното изречение - не съм разбрала добре. Излишно било цялото произведение. И правиш това след трите коментара преди теб. Разбирам! Честит празник и на теб!
А на Вас, уважаеми Антоан, искам само освен горещо да благодаря и да Ви кажа, че е истинска привилегия за мен дори и само това, че прочетохте творбата ми. Особено след като се запознах и с Вашето творчество. А щом имам и одобрението Ви, то няма по - щастлив човек на Земята от мен в този момент! -
Чуй ме сега, Светла, позволих си да прибавя към предния си коментар тези емотикони, понеже не знам дали добре си го разбрала. Той не касае само последното изречение... Не искам да ти се подигравам, нито да те спирам да пишеш, щом си решила. Слушай коментарите и не се обиждай, и ако постигнеш успех това ще си проличи, повярвай! Честит празник!
-
Благодаря ви за откровенията, дами! Е, нали все пак сме в otkrovenia. com ... На Вас "мила" Ели - за това, че следите творчеството ми така от близо, макар и да не съм Ви чела да коментирате нещо мое и макар това да не е било музика за ухото Ви, както си проличава от коментара Ви, на Вас Маргарита - за остроумието и коварността и че погледнахте така "с лошо око" горката ми муза, че си изкълчи крака още при първите си стъпки и на Вас Ина, Ваше най - безцеремонно Височество - за прямотата и за приятната ирония, с която почти след всяко мое произведение ме сваляте на земята и ми казвате, че нищо не става от мен. Аз не се вземам на сериозно, моля, не ме вземайте на сериозно и Вие! Пиша, защото имам необходимост. Е, оказа се, че нямам талант, какво толкова! Тук никъде не е казано, че само таланти, като Вас имат право да публикуват. Пък нека да има и произведения, като моите, та на техния фон по - добре да се открояват Вашите. Не е чак толкова лошо, като се замисли човек. Горчиво съжалявам, че не мога да Ви доставя удоволствие с писанията си. Не съм чела нищо от Вас, но и без да съм чела, предполагам, че сте изключително талантливи. Но ако си милсите, че ще ме откажете от писането - не, няма! Най - вероятно много скоро ще видите нещо ново от мен. Не за друго, а само защото на мен ми доставя удоволствие! С уважение - Мое бездарно и дръзко Благородие!
-
враната (Маргарита Василева): Редакт! Изтрий! 23-05-2012г. 14:11
Ето това се получава, когато Муза-та се държи със зъби и нокти да не избяга!
Продължавам: Тя - Муза-та(особено, когато е издрана и нахапана) така си отмъщава! -
Мила Светла,
с най-добри чувства и без грам ирония Ви казвам, че от Вас поет може и да стане, но друг път. И го казвам като човек с усет към тези неща. Не защото смятам, че съм по-добра от Вас, а защото имам ухо и око за качеството, макар и на инстинктивно ниво. Ако макар и зрънце виждах, щях да Ви го кажа, за да Ви дам насърчението и одобрението, което търсите. Но истината е, че това, което сте публикувала тук, е ужас. Превзето, неритмично, повърхностно, шаблонно, самоцелно. Позволявам си да Ви напиша това, защото няколко пъти призовавате да коментират публикациите Ви. И Ви уверявам, че ако прочета нещо, което ми остави добър вкус, ще Ви го кажа. А прозата Ви е като преписана от Арлекин Страст - знам, защото едно лято изчетох два кашона от тия книжлета, бях на гости за лятото при роднини и там имаше купища от тях. Беше горещо лято, особено за тинейджър с Арлекин Страст в ръка.
Но ако наистина искате да пишете, продължавайте. Просто не забравяйте и да четете, ако искате да разберете как се прави литература.
С уважение:
Е. -
Благодаря ти, Веселин! Ще се постарая да бъда по - внимателна в преценката си за в бъдеще. С това изречение исках да кажа, как всичко е на тяхна страна и подкрепя любовта им, но изглежда не се е получило добре.
-
Последното изречение е излишно!!!))))))))))
-
Не съм сигурна, какво точно означава този коментар, т.е. не знам дали да се радвам или не.
Но ти благодаря все пак, Сиси, че не подмина разказа ми и че го прочете. -
!!!
-
Благодаря ти, Маргарита - тайнствена и загадъчна приятелко!
-
Ето това се получава, когато Муза-та се държи със зъби и нокти да не избяга!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
