Страст и смокини в края на лятото
Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù върху лицето си, когато се доближи до нея, за да я целуне за първи път. От мисълта за прилепналата ù рокля, с която беше облечена на срещата им, му ставаше още по-горещо в тази и без това много гореща вечер. Цялото му тяло беше изпълнено с желание. Искаше да я има, точно в този миг, тук и сега. Но тя още се бавеше. Закъсняваше вече с цял час.
И тъкмо, когато реши да ù звънне, чу как спря някаква кола пред къщата. Той изтича нетърпелив надолу по пътеката между цветята и излезе на улицата. На вратата го чакаше тя. Още по-красива и още по-съблазнителна от всякога. Той улови погледа ù, който неволно се плъзна по раменете му и това го възпламени още повече. Зърната ù издайнически бяха изпъкнали из под тънкия плат на роклята ù и го молеха.
Някакво напрежение неистово заобикаля в пространството около тях. Наелектризира ги сякаш с противоположно електричество и ги накара, като два обречени на съединяване магнита, трескаво да пристъпят един към друг.
След много кратко колебание той не изненадващо я притегли към себе си. Постави ръка на талията ù и много нежен я обгърна с тялото си отвсякъде. Хвана леко косите ù и отметна назад главата ù. Устните ù се откриха отстъпателно - по-влажни и по-топли, отколкото някога си беше представял той. Последва целувка. После още целувки... От този момент нататък вече нищо и никой не можеше да ги спре...
© Светла Асенова All rights reserved.
