Страсти и разум (ІІ част) - До дъно (последна глава)
На Ивета ù трябваше време – да осмисли какво се е случило и да ревизира собствените чувства и съмнения, които имаше към Мохамед. Възможно ли е да не познавала човека, с когото живееше толкова време? Обзе я съжаление: ами ако той е знаел, че тя се съмнява и страхува? И си е отишъл от този свят с такива чувства... При тази мисъл я заболя. Толкова много любов, а накрая само болка! „Защо обичаме” – мислеше си Ивета. „Нямаше ли да е по-добре да не изпитваме чувства? Всичко да е спокойно Животът да си върви и ние да се носим по течението, да отхвърляме всеки опит за любов и болка? И защо винаги, когато има любов, има и болка? Не трябва ли това да е най-прекрасното усещане...” С тези мисли, тя се сети за бившия си съпруг и за Фил...
Детето спеше спокойно. То не знаеше какво се е случило. Но щеше да разбере – някога. Или... никога. Щеше ù се да вярва, че всички проблеми са отминали, че ако е имало нещо да се плаща, тя го е изплатила. И Михаил щеше да е щастлив, обичан и нямаше да разбира толкова често какво е болката от разбитото сърце. И все пак някъде там между болката проблясваше щастието ù – с прекрасните си ръчички, крачета, с невинността си...
След няколко дни Ив се обади на приятелката си.
- Мая, здравей! Искаш ли да се видим?
- Разбира се, скъпичка – опита се да я разведри. Искам, но изчаках. Знаех, че имаш нужда от време.
- Да, ти винаги знаеш. Благодаря ти!
Двете приятелки се видяха. Имаха да си кажат толкова много. Мая не забрави за обичая.
- Ето, паричка на бебето – да е живо и здраво като желязото!
Обмениха малко информация за обичаите, за бабите, за бебетата. Ивета с леко притеснение помоли Мая нещо. Обмисляше как да каже, но накрая... каза го направо:
- Мая, искам да идем на гробищата. Откакто съм си дошла, не съм... Знаеш ли къде е Филип?
- Зная. Разбира се, че ще отидем. Само кажи кога.
Притеснението беше излишно. Ако не беше попитала, Мая сама щеше да предложи същото. Тя знаеше. И по-важното – разбираше. Разбраха се за сряда. Дали беше случайно или наистина няма случайности – тогава беше рождената дата на Фил. Всъщност не искаха в събота, когато всички ходят. Щеше да има много хора. А те не искаха това. В 10 часа преди обед в уречения ден, двете момичета влязоха през входната врата на гробищата. Бяха оставили децата да ги гледат и двете сега крачеха към точно определен гроб.
- Трябва да те предупредя нещо – започна Мая. – Неговият и нейният гроб са един до друг. Не са заедно, но...
- Няма значение. Отпратих го, като си мислех, че постъпвам правилно. Липсваше ми. Много. Но сега мога само да му го кажа. Няма да получа отговор; няма да разбера дали ме чува. Няма значение дали и тя ще чуе...
Приближиха гроба и видяха, че там има някой. Беше далече и не можеха да разпознаят кой точно. Но със сигурност не му беше лесно да е там. Позата му изглеждаше така, сякаш целият свят беше на плещите му, а главата му пълна с олово – подпряна на ръката. Все едно говореше нещо на този там, долу... Като приближиха достатъчно, Мая позна Пепо. Не бяха се виждали отдавна и ако беше на друго място и по друг повод, щеше да се зарадва. Но сега дори не можа да се усмихне. А ако беше успяла, би било доста неловко.
- Здравей, Пепо! Отдавна не сме се виждали. Как си?
- Свиквам с мисълта. Ходя и на терапия. Отрази ми се. А трябва да продължа напред.
- Не е най-подходящия момент и място, но запознайте се – това е Ивета. Ив, това е Пепо – говорила съм ти за него. – Момичето кимна в знак на съгласие, докато подаваше ръка. Докато Ива говореше на Фил, Мая дръпна Пепо настрани и му разказа набързо историята на приятелката си. Тръгнаха заедно по обратния път. Докато минат голямата желязна порта, която сякаш разделяше двата свята, и тримата мълчаха. Всеки беше зает със собствените си мисли.
Няколко дена по-късно двете приятелки се видяха на кафе. Ивета беше по-различна – имаше някакъв блясък в очите – на надежда, но и на тревога. Мая разбираше, че има новини, при това добри, но не попита; по-добре приятелката ù сама да реши кога и какво ще каже.
- Майче, сещаш ли се, че онзи ден се запознахме с Пепо?
- Да. Защо? Случило ли се е нещо? – Мая се подсмихна леко.
- Ами... той ми се обади. Знаеш ли нещо по въпроса?
- Само, че искаше да се чуете. Аз му дадох телефона. Дано не ми се сърдиш. Но трябва да общуваш с хора. Познавам го. Но ако нещо те е обидил или наранил... само ми кажи – при последните думи Мая промени значително тона.
- Не, не. Всичко е наред. Искаше да се видим. Бил ме харесал. Оттогава само за мен си мислел и т.н. Знаеш – едни такива захаросани...
- Добре. Видяхте ли се?
- Исках първо да разбера дали нямаш нищо против. Нали вие двамата, преди време...
- Ив, това беше отдавна. Освен това нямахме връзка, аз сега съм омъжена. Много мило, че попита. Нямам нищо против. Но, моля те, пази се! Не искам да страдаш.
- Знам, скъпичка... – Два часа минаха бързо в сладки приказки.
Получила благословията на Мая, Ивета се видя с Пепо. И така близо половин година те се виждаха. Допаднаха си. Това, че тя имаше дете, не го притесняваше. Понякога излизаха заедно четиримата – с Мая и съпруга ù. Прекарваха си добре. Разговаряха за какво ли не; често се смееха; понякога говореха и сериозно:
- Мая, Иване, решихме да се оженим и...
- Ей, откога чакахме да чуем точно това! Поздравления!
- Всъщност решихме и друго – искаме вие да сте ни кумове!
Мая и Иван се спогледаха, нещо ги притесни, израженията им станаха сериозни. Двамата кандидат-младоженци се засуетиха, настроението им изчезна. Но това беше само за миг:
- Разбира се – избухна в смях семейството. Май се хванахте. Винаги действа.
Продължиха да се шегуват и смеят. Датата беше определена, вече умуваха за другите приготовления...
Денят настъпи. Всички бяха прекрасни. Денят беше прекрасен. Ритуалите минаваха по реда си. Младоженците трябваше да вдигнат тост. Като представител на новото семейство думата взе Пепо:
- С Ивета искаме да благодарим на тези, които ни събраха – и вместо да отпие, той отсипа от питието си. Всички го последваха.
След няколко секунди мълчание, продължи:
- И за тези, които ни запознаха – погледна той към кумовете, вдигна чашата колкото може нагоре, съпругата му също; след това си преплетоха ръцете и пиха. До дъно.
КРАЙ
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ардеа, благодаря, че прочете и хареса. Явно си имаш любим герой
Поздрави! 
-
Илияна, Милена, благодаря, че бяхте с героите ми и с мен! Хубаво е, когато страданието бъде възнаградено с щастие! Поздрави!
-
Ще се повторя, но обичам хепиенда! Мария, изчетох с удовоствие, благодаря!
-
Хубаво е, когато приказките имат щастлив край. Светлината все още понякога побеждава болката и в реалността. Изчетох с интерес. Поздрав!
-
Е, Нели, ще го карам оптимистично: може да е първият бял ден и за двамата... от многото, които следват! Поздрави!
-
хахах!! спестила на младоженеца черната работа !! Ами!! дай боже на всеки младоженец толкова черна работа!! Нищо, че булката е в бяло и това е последният бял ден в живота му ..
-
Янко, наистина трябва да се научим да изживяваме мига - настоящия, не следващия или предишния... Поздрави!
Яна, радвам се, че творбата ми ти хареса и дано е предизвикала поне една усмивка! Поздрави!
Благодаря, че сте тук! -
И аз обичам хубавият и щастлив край... Прекрасно беше... Прегръдки!
-
Животът не е само болка,а и радост от мига,цветно светоусещане.Като
при шофьорите-далтонисти...Изживей мига,Мими!Поздрави! -
Миа, благодаря за подкрепата, но и адвокатът казва, че е доволен
Дими, написаното от теб е страхотно за тази последна глава! Благодаря за подкрепата!
Поздрави и прегръдки! И... до скоро! -
"Аз вдигам изкрящите чаши, в този ден и очакван и нов. За живота и дружбата наша, за голямата чиста човешка любов".Поздравления и пожелания за нови творчески завоевания.С обич Дими.
-
Грег, и един застрелян... Поздрави!
Сириус, Селена, поздрави и за вас и благодаря, че бяхте с мен и ме подкрепяхте!
Веси, скоро започвам нова поредица, която, надявам се, ще бъде приета добре. Благодаря, че беше с мен и героите ми. Поздрави! -
Да кажа и аз "Браво!", но малко ще ми липсват твоите герои. Е, нищо. Ти ще напишеш нещо ново, което със сигурност ще чета. Поздрави, Мария, и едно голямо БЛАГОДАРЯ за удоволствието, което ми достави.
-
Съдба!
Поздрав! -
Поздрав!
С обич! -
Мария, както правилно си схванала не съм любител на холивудските финали, но пък от време на време си треба и това. Плюс това ти катастрофира двама герои ,така че не си съвсем капо.
-
Грег, страхотна аналогия с реката и дърветата! Май малко си разочарован от щастливия холивудски край! Поздрави!
Деси, надявам се Съдбата по-често да се усмихва на всички и прекрасните моменти да са повече. Поздрави!
Нели, наздраве! Ами това с детето ... реших да спестя на героя малко черна работа! Поздрави!
Жулли, "животът е една раздяла тежка!" Но продължава и това е добре. Поздрави!
Благодаря на всички, че бяхте с мен и героите ми в това не много кратко пътуване. Прегръдки и поздрави! -
Неочаквано! Животът е срещи и раздели... и все пак продължава! Хубав край!
-
ЕЕЕййй, Мими..
След толкова много изневери, любови, лекомислие, страст, смърт, раздели, разводи,чужбини, как ги събра на сватба с готово дете и хепи енд не разбрах.. Майсторка си !
- НО!! Да пием за тези, който ни събират в живота ! Амин -
Браво Мими, поне тук при теб всичко е хепиенд, бях се изплашила да не би да стане нещо непредвидено, но отлично си наредила героите.
Разбрах, че в трудни моменти приятелите помагат, съдбата и тя има душа и ти се усмихва и след всеки лош момент ще ни очаква с нещо прекрасно и вънуващо!
Поздравления -
Да. Животът продължава независимо от всичко и реката си тече независимо от падналите в нея дървета. Браво Мария.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
