17.09.2021 г., 13:37

Стреля или копае

862 1 2
1 мин за четене

"На тоя свят, Туко има два вида хора. Едните стрелят, другите копаят. Ти ще копаеш!“ Спомних си знаменитата реплика на Добрият от класиката на Сержо Леоне, когато насочва револвер сред напеченото гробище към горкият Лош, който с лопата в ръка е принуден да копае гроб под лъчите на прежулящото слънце в търсене на заровено съкровище.

Съгласен съм със сценариста. На света съществуват много видове хора. Едни работят, други се възползват от труда им, едни активно търсят щастието, други недоволно се оплакват от несполуките си. Едни стрелят – други копаят. Даже във фолклора ни съществува пословицата, че юнак вино пие, бунак лозе копа.

Защо трябва постоянно да величаем едните и да упрекваме другите? Нима не сме създадени различни според, не знам кои - природни или божествени закони? Нима на тоя объркан и многообразен свят съществува универсална справедливост? В опитите си да въведе частни, или глобални норми човек винаги се е провалял. Единственото, което е постигнал е да закрепи чрез някои от тях халтавата конструкция на обществото и то пак в услуга на силния и хитрия.

Мъдростта се изразява в разбирането и приемането на неравенството и произлизащото от него многообразие на хората. Да, едни ще са богати и никога няма да изпитат неудобството от материалния недостиг, а други ще се борят ежедневно за насъщния. Едни са обречени на вечни лутания в дебрите на психиката и съмненията си, а други ще лудуват на воля и никога няма да се замислят над смисъла на живота. Едните стрелят, а другите копаят. Така е устроен живота и колкото по-рано бъде разбран, толкова по-добре за тоя, който го е разбрал.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ..Мъдростта се изразява в разбирането и приемането на неравенството и произлизащото от него многообразие на хората..
  • Всъщност проблемът идва от неосъзнаването на собствените ни възможности и стремежът да бъдем като други. По-точно всеки иска да е еди-какъв си, но много рядко признава, че няма потенциал.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...