"На тоя свят, Туко има два вида хора. Едните стрелят, другите копаят. Ти ще копаеш!“ Спомних си знаменитата реплика на Добрият от класиката на Сержо Леоне, когато насочва револвер сред напеченото гробище към горкият Лош, който с лопата в ръка е принуден да копае гроб под лъчите на прежулящото слънце в търсене на заровено съкровище.

Съгласен съм със сценариста. На света съществуват много видове хора. Едни работят, други се възползват от труда им, едни активно търсят щастието, други недоволно се оплакват от несполуките си. Едни стрелят – други копаят. Даже във фолклора ни съществува пословицата, че юнак вино пие, бунак лозе копа.

Защо трябва постоянно да величаем едните и да упрекваме другите? Нима не сме създадени различни според, не знам кои - природни или божествени закони? Нима на тоя объркан и многообразен свят съществува универсална справедливост? В опитите си да въведе частни, или глобални норми човек винаги се е провалял. Единственото, което е постигнал е да закрепи чрез някои от тях халтавата конструкция на обществото и то пак в услуга на силния и хитрия.

Мъдростта се изразява в разбирането и приемането на неравенството и произлизащото от него многообразие на хората. Да, едни ще са богати и никога няма да изпитат неудобството от материалния недостиг, а други ще се борят ежедневно за насъщния. Едни са обречени на вечни лутания в дебрите на психиката и съмненията си, а други ще лудуват на воля и никога няма да се замислят над смисъла на живота. Едните стрелят, а другите копаят. Така е устроен живота и колкото по-рано бъде разбран, толкова по-добре за тоя, който го е разбрал.