Пета част
II
Мара
Мара докосна с пръсти лявото си ухо и се усмихна със затворени очи. Това, което я гъделичкаше, не беше калинка, а немирният кичур на Делян. Той винаги ги издебваше, докато спят и се мушкаше в нежната извивка на ушната мида като катеричката в дупката на бора пред техния блок. Пак беше сънувала...
Зави немирника зад ухото си и се размърда. Не искаше да буди мъжа, защото и тя се беше наместила удобно в прегръдките му, както кичура в ухото до преди малко. Трябваше обаче да измъкне изтръпналата си дясна ръка под тялото си и да освободи бебчо в коремчето от тежестта на крака на татко му.
Дълбокото, равномерно дишане на таткото в тила ѝ стана леко, почти безшумно. Усети целувките по косата си за „ добро утро“, помилва неговите в отговор и се намести така, че да улесни проникването. Бебчо също трябваше да получи сутрешния си поздрав. Откакто разбраха за бременността сексът между тях се беше превърнал в един странен танц между трима, в който и тримата вземаха активно участие, ...