(НЕ)Сбъдната мечта

Както си стоях сама вкъщи, в празната стая... Включвам телевизора, потънал в прах, с надеждата, че може да те видя...
* * *
Мина време, отчаях се...
* * *

И ето поредната скучна програма... Но... по-различна... Защо?... Защото това е...
... Не, просто не мога да повярвам, това е твоят образ... Става ми топло, приближавам се... Ти си все по-близо...
Защо не ме забелязваш?
Все по-близо... Искам да те докосна... Само за миг... Ти не се отдръпваш... Стоиш все там... Аз... Не мога повече... Нещо не ми позволява да се приближа повече... Защо?
Но, изчезваш... На твое място се появява образът на поредната изрусена певица с 2 тона грим...

* * *

Чак сега се осъзнавам - ти се образ, създаден, за да радва хора като мен, за да им вдъхва надежда за живот... "хора като мен" - та аз човек ли съм?! Аз съм само жалко копие на човека, който преди бях... преди да те срещна... Та кога съм те виждала?!
На корицата на лъскаво списание, в екрана на компютъра?! НЕ!!!

Ти се навсякъде около мен, в сънищата ми дори... И за миг да затворя очи, виждам теб! Боже, какво ми направи?! Боли ме!!!! Защо аз? Защо трябва да страдам заради теб?! Какво ми направи, по дяволите?!... Сега не мога да те забравя... ОБИЧАМ ТЕ!!!

* * *

Обичам ли те наистина?! Та аз дори не те познавам!
Ти си само измислен образ в моя измислен свят... В този свят всичко е толкова красиво... Всъщност в него си само ти...

* * *

... Моят свят... Сега ти го разби на парчета.
Просто го счупи, на малки стъклени парчета, сякаш са кристали...
Но, това са сълзите ми...
Ето, сега плача като поредната малка глупачка... Мамка му, ти си виновен, не, не, не, не бива да плача...
"Та кога ли съм ревала?"! Така е по-добре...

* * *

А, ето те, стоиш пак, аз съм затворила очи и те виждам...
Отново стоиш като стъклена кукла от порцелан, неподвижна статуя... Нараняваш ме повече...
Защо?
... Ох... Обичам те!..
НЕ! МРАЗЯ ТЕ!!!!
Защото заради теб сега страдам, а на теб не ти пука!
Защото пак стоиш безмълвно, хайде, кажи ми нещо!
Защото за теб съм само една  от многото, дарили ти сърцата си!

* * *

Трябва ли да го изкрещя, че да ме чуеш?!
ОБИЧАМ ТЕ!
МРАЗЯ ТЕ!

* * *

Защо пак стоиш така... Кажи нещо, за бога!!!...
Да не би да не ме чу?
Ето, повторих го!
Пак?
Ето де... Не, моля те, отговори ми...

* * *

В какво се превърнах?
В какво ме превърна ти?
Говоря на измислен образ и го обвинявам... На теб...
* * *

Толкова е объркващо...
Аз вярвам в твоя образ, възкачила съм го на пиедестал, а ти дори не знаеш, че съществувам...

**К*Р*А*Й**