(НЕ)Сбъдната мечта
Както си стоях сама вкъщи, в празната стая... Включвам телевизора, потънал в прах, с надеждата, че може да те видя...
* * *
Мина време, отчаях се...
* * *
И ето поредната скучна програма... Но... по-различна... Защо?... Защото това е...
... Не, просто не мога да повярвам, това е твоят образ... Става ми топло, приближавам се... Ти си все по-близо...
Защо не ме забелязваш?
Все по-близо... Искам да те докосна... Само за миг... Ти не се отдръпваш... Стоиш все там... Аз... Не мога повече... Нещо не ми позволява да се приближа повече... Защо?
Но, изчезваш... На твое място се появява образът на поредната изрусена певица с 2 тона грим...
* * *
Чак сега се осъзнавам - ти се образ, създаден, за да радва хора като мен, за да им вдъхва надежда за живот... "хора като мен" - та аз човек ли съм?! Аз съм само жалко копие на човека, който преди бях... преди да те срещна... Та кога съм те виждала?! ...