25.01.2011 г., 15:36 ч.

Стъпка 1 - Осъзнаване 

  Проза » Други
795 0 1
2 мин за четене

И те видях... и всичко в мене грееше в червено.  Сложих си чесън в хладилника, плюх си в пазвата три пъти против уроки, прекръстих се с лявата ръка и си казах „Влизай в боя, кръв да се лее!”
Признавам, адреналина го харча на едро, да мога с кеф да заспивам. Мислех, корава съм много, щом утре за другия не мисля. Онова обаче светеше упорито... показваше, че в клетката искам да вляза. Показваше, че свободата ми я няма, когато не мога да се боря за нея.
Всъщност се уморих да се боря. С всичко, с всеки, със себе си най-вече. Намерих спокойствие, и то ми хареса. Даде ми хармонията, която не познавам. И на която се смеех, защото хаосът те прави импровизатор. Когато го контролираш и се справяш с него, можеш да владееш реда.  И сгреших.
Разбрах, че може да боли. Да мислиш за другия и да не се погрижиш за себе си. Защо?! Та аз се обичам! Инвестирано е в мен, аз продължих, усъвършенствах ума си, държанието си, емоциите... Направих ги чисти. Изключвах автоматично дразнителите, които можеха да се намесят в света ми объркан и щастлив. Гордеех се безкрайно, че всяка крачка е за мен, само за мен. Дива и волна, като куче, лаех и хапех по всички, които се осмеляваха да навлязат в територията, определена само за мен. 
Чаках с нетърпение света, който ще разкрие съкровищата си в мига, в който отговорностите ми спрат да зависят от мен.
Зарових основната липса обаче в мене, наложих си да живея без нея. И когато ми светна всичко в червено, тя се появи, за да ме яде, да ме гложди и мъчи отвътре. Открих, че целта ми е ясна и цял живот е била пред мене, гореща, далечна. И по-лошо, хвърлих се бясно към нея, за да я смачкам и накарам да изчезне.
Защото хаосът всъщност е ред. И аз нищо не контролирам. Дори себе си...  Боли ме... И повече ме боли да го призная пред онези, на които давах сила. Обърнах гръб на  принципите, които сама изградих и защитавах, а това сломи гордостта ми. Признах пред себе си, че да обичаш само своя свят е недопустимо и обявих слабостта си. Позволих си да остана без маска, да сваля стената, а си бях обещала да го направя само когато си струва.
След толкова битки и рани, се оголих срещу вятъра,  а всъщност не разбрах кога точно се случи. И съм жива, защото ме боли. Защото бях истинска.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Та аз се обичам! Инвестирано е в мен"
    "И съм жива, защото ме боли. Защото бях истинска."
    Харесва ми, поздрави!
Предложения
: ??:??