– На този свят всеки може да бъде смачкан, купен или пречупен, просто трябва да познаваш страховете и желанията му. Има една история за един съдия, изключително честен и неподкупен. На края на живота му една млада журналистка му задала въпроса:

„– И все пак как никога не се поддадохте на изкушението да вземете пари? Не ви ли се е искало?

Старецът и се усмихнал:

– Всеки път. Но винаги ми предлагаха по-малко отколкото струвах, а аз имам достойнство, не можех да се продам евтино.“

– Хубава история – усмихна се момичето.

– Истинска е – каза стареца. – Не трябва да търсиш рационални обяснения за всяко събитие, просто търси логиката зад тях. Защо тези на върха никога не харесват мира, защото те търсят абсолютната власт. Повече земя, повече ресурси, повече роби, и най-вече повече подчинение. Вече не си човек, вече си бог. Но винаги ще има хора, на които ще им се струва че искат да ги купят под цената им и те винаги ще са съпротива на всяка диктатура.

– Доста цинично описание за борци за свобода.

– Какво означава „борци за свобода“, скъпа? Терористите и героите са едни същи, просто зависи от чия книга ще четеш историята.

– Обясни ми за Хрисляма...

Стареца се усмихна:

– О, да. Прословутия Хрислям. Просто беше. Имахме хора, които желаеха абсолютна власт. Имахме технология наречена клониране, която позволява почти безсмъртие. Имахме и технология за контрол на робите, наречена „биг брадър“, но имахме малък проблем, робите ни бяха малко, оядени, разглезени и не се плодяха. Какво да направим, ами най-простото, внесохме си роби. Едно време подмамвали островитяните да се качват на корабите за роби с дрънкулки, ние ги подмамихме с пари и лесен живот. Е, новите и старите роби се скараха, но това беше полезно. Така нямаха време да ритат срещу властта. В един момент обаче трябваше да се умирят и това беше ролята на Хрисляма. Една религия обединила двете основни, които досега са враждували помежду си. Мирен свят и дрън, дрън. Просто така робите се командват по-лесно.

– И защо били нужни още хора?

– Защото пре*бахме скапаната планета, извини ме за грубият език. Не забравяй и абсолютната власт. Роби копаещи земята с дървени лопати, но с чипове във врата и холограмни проектори в хола. В крайна сметка не можеше да продължаваме да цапаме планетата както досега, просто нямаше къде да отидем.

– Все пак не разбирам, защо са били нужни още хора?

– Ирационално е, скъпа. Повече роби, повече власт. Просто усещането е по-приятно.

– Как е възможно хората да позволяват всичко това да се случва?

– Лесно, скъпа. На лошите им стиска, а на добрите не. А ако вземе да им стиска постепенно границата се отмества все по-далеч и далеч и постепенно и те стават лоши.

– А защо технологиите са само за избрани?

– Власт, скъпа, власт. Най-големия афродизиак, да разполагаш с живота на хората. Страхотно усещане.

– Защо си толкова убеден, че няма да те убия?

– Защото аз винаги плащам над цената. В твоя случай, ще ти дам властта да управляваш както искаш. Може да правиш добрини до края на света, твоя воля.

– И защо ще го направиш?

– За да видя как ставаш като мен. Харесва ми да виждам как властта поглъща невинността и остава само желанието за нея. Страхотно е да наблюдаваш промяната.

– Това никога няма да се случи с мен!

– Никога не казвай никога, скъпа ми съпруго. Хайде, идвай да вървим да те правим владетелка на стария нов свят.