Свети Георги

Свети Георги

Част 1

 Имаше едно момче, с циганска душа и сърце на герой. Това момче живееше в гетото, там, някъде при просяците. Майка му беше лека жена, твърдо казано проститутка, а баща му, изгубена реликва. Това момче беше отгледано от своите събратя, ромите, които го научиха как да оцелява, защото в прогнилите фургони и без майка и баща над него беше трудно. Казваше се Георги, очите му бяха черни, като два тлеещи въглена, придружени от сериозен и решителен поглед. Тялото му беше слабо, а плътта му беше черна и мръсна, защото нямаше кой да я измие. Историята на хлапето започва от ранното детство и свършва със сбъдването на мечтите.

Беше сутрин, към 7:30, а малкият Гошко, или, както го наричаха, Бандита, беше на линия на една пейка и кроеше някоя друга дребна кражба. Тогава малкият беше само на 6 години, но обстоятелствата го бяха накарали да порасне преждевременно. Той внимателно следеше хората, като търсеше своята богата цел. Накрая набеляза един привлекателен господин с черно куфарче под ръка. Бандита скочи и започна да го следи от разстояние, като очакваше удобен момент да сграбчи куфара и го намери. Мъжът се спря и се унесе в сладки приказки с някаква жена, като остави куфара на земята. Малкият се затича, взе куфарчето, без дори господинът да забележи и побягна през улиците на града. Претича през целия град и последната му спирка беше ромското гето на края на града. Скри се във фургона, който му служеше за дом и отвори лъскавата находка. Като видя съдържанието, се разочарова жестоко, защото там имаше само някакви хартийки, а той не можеше да чете. Изхвърли ги във варела, който му служеше за отопление и отново тръгна - да търси пазар на куфара. Продаде го за 10 лева на един от местните тарикати и по-късно пак беше на линия, но този път срещу кварталната кръчма, въоръжен с джобно ножче и братовчед си. От там нямаше много полза, защото повечето хора излизаха пияни и без пари, а влизаха, прекалено усъмнени. Тогава на хоризонта се появи един клиент, с чисто нов мотопед БАЛКАН. Двете момчета се спогледаха. Те мислеха еднакво, изчакаха около 40 минути и братовчедът, на име Радо, влезе в кръчмата, уж да проси. Той се приближи до масата на моториста и уж започна да проси:

- Бате, дай 20 ст’инки да си купим ‘фафла….

- Бегай, бе! – изгониха го, но той не се отказа, докато не локализира мястото на ключовете за мотопеда.

- Дай бе, бате, бе! – преструваше се още по-силно, като се опитваше да се докопа до ключовете. – Кючек ш’ти играем.

Накрая се измъкна с 10 стотинки и ключовете. Той излезе при братовчед си с самодоволна усмивка:

- ‘зе ли ги?! – попита Гого.

- Мно’у ясно. – отвърна Радо. – А, знаеш ли как се кара туй чудо?

- Се научим – отвърна Бандита и двамата скочиха на мотопеда.

Георги, като по-умен, се качи да кара. Той хвана ключовете, завъртя ги, даде газ и мотопедът потегли. Те се движеха на зиг-заг по улицата, но важното беше, че подкараха и че успяха да избягат на собственика, който излезе да ги гони с една празна бутилка от бира. Спирката им отново беше в гетото. В момента, в който Георги слезе от мотопеда, разбра едно нещо - че е роден на две гуми. Той запази возилото за себе си, като обикаляше из улиците на родния си град. И така продължи безгрижния живот с крадене на медни жици, докато не дойде време за училище. Георги не беше като съседите си в гетото, той искаше да се научи да чете, да се образова, да научи нови неща и всичко останало, което се правеше в училище. Стана рано сутринта и изчака майка си. Тя спеше заедно с 4-годишния му брат Николай. Когато се събуди, погледна по-големия си син:

- Какво искаш?! – попита тя троснато на цигански.

- Да ме водиш на училище – отвърна й той.

- За какво ти е училище?! – попита отново.

- Искам да се науча – подвикна Георги.

- Ще събудиш брат си! – развика се майка му. – Няма да те водя никъде, не ти трябва училище, нали можеш да говориш! - Ники се събуди и започна да плаче. Бандита излезе от фургона разочарован. Той седна на импровизираната маса, на която се събираха и сведе нос. До него седна неговата покровителка, Катерина. Тя беше на 16 години и беше гадже на един от местните тарикати, Тито.

- Какво ти е, Бандит? – попита го тя добродушно.

- Нищо, майка не ще да ме води на училище – оплака се Бандита. - Ако разчиташ на Грета – така се казваше майка му.

– Ела, аз ще те заведа. - Тя го хвана под ръка и го заведе на училище.

Записа го, подписа се за родител и след това даже го заведе на сладкарница, заедно с Тито. Той беше леко пълен, набит, около 30-годишен мъж с набола брада и зверска физиономия. Също харесваше Бандита и казваше, че момчето има нюх за далавери. Малкият тръгна на училище с огромно желание, което постепенно започна да замира с подигравките на богатите му съученици. Той нямаше нови дрехи, трябваше да краде и да прави дребни далавери, за да си изкара пари за хляб, а майка му дори не знаеше къде учи. Беше му много трудно, но не се отказа, защото сам беше признал за себе си, че лесните неща не са за него и ако не се бори, няма да му е сладко. Сутрин ходеше на училище, вечер се мотаеше с Тито, Катя и кръстника си, на който му викаха Гарвана. Той беше по-голям от него с 4 години и можеше да се каже, че беше по-навътре с нещата. Те с Тито правеха разни работи, заграбваха магазини и вили и водеха Бандита с тях като чирак, да се учи. Возеха се в стар модел Мерцедес и обикаляха града, дебнещи за някой по-голям удар. Минаха няколко години, за които Георги беше станал ученик от класа, а съучениците му вече не му се подиграваха, защото си беше намерил ново семейство, освен пропадналата си майка, в което на първо място влизаха Гарвана, Тито и още няколко дебеловрати мутри от квартала. Грета дари семейството с още едно момиченце с неизвестен баща, което подхвърли на Катя и малкия да се грижат за него, защото тя трябваше да работи. Те го кръстиха Наталия, тя заедно с по-големия брат Ники израснаха пред очите им. Когато се усетиха, малкото ромско момиченце вече ходеше, а Никън също беше ученик.