Свети Валентин
14.02.2014
Побесняла тя се качи в трамвая, дори не погледна кой номер е. Просто трябваше да се отдалечи от него. Хвърли балона във форма на сърце и кутията с бонбони в ръцете му, но той все пак не си тръгна. Щом влезе застана до прозореца. Надяваше се той да е останал на спирката. Надяваше се, той да е до нея. Не се обърна, погледът и следеше минаващите коли, всичко друго, но не и човекът до нея. Тя усещаше неговото присъствие, нищо че не го виждаше.
Той стоеше до нея. Тя го беше замерила с нещата, които и беше подарил, но все пак я последва. Минаха две минути, после пет, а след това и десет. Опита се да хване голата и ръка във своята, да я стопли, но тя се отдръпна. Доближи се до нея, огледа се. Никой не гледаше към тях. Сърцето му се пропука, а никой не забеляза. Той хвана брадичката ѝ, нежно, почти невидимо, повдигна я нагоре, за да я погледне в очите. Тя не се съпротивляваше, но гласът ѝ го смрази:
- Какво?! - той се отдръпна, уплашен, огорчен. Виждаше ледът в очите ...