Свети Валентин

14.02.2014

   Побесняла тя се качи в трамвая, дори не погледна кой номер е. Просто трябваше да се отдалечи от него. Хвърли балона във форма на сърце и кутията с бонбони в ръцете му, но той все пак не си тръгна. Щом влезе застана до прозореца. Надяваше се той да е останал на спирката. Надяваше се, той да е до нея. Не се обърна, погледът и следеше минаващите коли, всичко друго, но не и човекът до нея. Тя усещаше неговото присъствие, нищо че не го виждаше.

   Той стоеше до нея. Тя го беше замерила с нещата, които и беше подарил, но все пак я последва. Минаха две минути, после пет, а след това и десет. Опита се да хване голата и ръка във своята, да я стопли, но тя се отдръпна. Доближи се до нея, огледа се. Никой не гледаше към тях. Сърцето му се пропука, а никой не забеляза. Той хвана брадичката ѝ, нежно, почти невидимо, повдигна я нагоре, за да я погледне в очите. Тя не се съпротивляваше, но гласът ѝ го смрази:

   - Какво?! - той се отдръпна, уплашен, огорчен. Виждаше ледът в очите ѝ, същият лед, който само предишният ден се разтапяше, след едно кратко пърхане от неговите мигли. Стоеше на една крачка от нея, но се чувстваше като корабокрушенец на другия край на света - самотен, нищожен, отхвърлен от нея. Едвам сдържаше напиращите сълзи във вече порозовяващите си очи.

   - Моля те погледни... - гласът му поддаде. Дишай... Дишай - каза си той на ум.

   Тя стоеше там, гледаше го как приближава ръката си до нейната. Не знаеше какво да прави, имаше само един момент да реагира... рязко отдръпна ръката си под топлият му допир. Имаше чувството, че ток удари сърцето ѝ. Страхуваше се то да не спре. Отстъпи назад. Дишай... Дишай - каза си. Чувстваше се приклещена, болеше я. Той се приближи, хвана брадичката ѝ. Болката беше неописуема, но този път не помръдна. Виеше ѝ се свят, нямаше сила да се отдалечи от него, единственото, което можеше да направи, за да спре своята болка беше да нарани него :

   - Какво?! - той се отдръпна. Вече не я болеше, не и по онзи начин. Не можеше да спре, искаше да се отърве от всеки помен за болката. Видя го в очите му, работеше. Нейната болка изчезна, а той... той се пречупи:

   - Моля те погледни... - тя видя как очите му се наводняват и една единствена сълза се търкулна по бледата му буза.