Светкавицата проблесна в очите ù,
но тя не ги затвори.
Искаше да покаже колко е силна,
колко може да понесе.
Удар след удар.
Небесата не ù прощаваха.
Нямаше значение колко е самотна,
колко е отчаяна от себе си
и от това, в което се превърна.
Тялото ù наподобяваше картина,
карта на скритото ù желание.
Дали това са истинските плетеници на бръшляна.
Листата им са се откроили толкова явни по кожата.
А дали докторът, който спаси живота ù, ги вижда?
Или това е поредната заблуда?