Гробарите пристигнаха като всеки ден в 7:30 сутринта. Поръчаха си кафетата и кротко засмукаха от цигарите си. За тях започваше поредния работен ден, за Пепи също. Бяха от първите му клиенти, кротки и тихи хора. Вадеха си поминъка с лопатите, подпрели ги на колоната до прозореца. Дори бяха щастливи и усмихнати. Човек можеше да се зарази от позитивизма, който излъчваха. Това, че бяха цигани и нямаха образование не ги правеше по- малко хора от всеки друг. Копаеха четвъртити дупки в земята за да приемат тленността на богати, бедни, млади, стари, грозни, красиви, умни, глупави. Стояха не повече от двадесет минути и си тръгваха. После идваха другите от квартала, ранобудните и забързани трудови хора. Пиеха си кафето, проверяваха се и после заминаваха.
В училището на живота няма класни стаи, черна дъска и учебни часове. Има голо работно време, от сутрин до вечер. Уроците са пред погледа на наблюдателя, а решенията в главата му.
- Гледай да им вземеш парите! - така го учеше в първия ден като по ...