СВЕТЛИНА и МРАК
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой да не се усъмни в думите ти, търсиш влияние върху чуждия живот... Защото мислиш, че си винаги прав, че никога не грешиш, че знаеш всичко и превъзхождаш многократно останалите... Какъв човек си ти?!
Как се чувстваш, когато прогонваш хората от себе си?! Нима наистина никой не ти е нужен?! О, самотно същество, кого заблуждаваш?!... За твоята самота няма лек, няма край, няма изход от омагьосания кръг, в който се разхождаш... защото ти, човече, искаш да си сам... Навярно се боиш... да не бъдеш отхвърлен от света... И се вкопчваш в единственото си спасение – плетеш мрежа от измами, гнусни интриги... Какво постигаш?! Боли те, когато хората около теб се усмихват, когато видиш щастието в очите на няк ...