sui4i-bel
8 резултата
СВЕТЛИНА и МРАК
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой ...
Как се чувстваш, когато крадеш?! Кагато убиваш? Когато рушиш? Въобще не осъзнаваш действията си, нали?! Показваш своята маска пред света – грубост, прикрита уж зад „доброта”, приятелска усмивка, зад която държиш демоничните си мисли... Очакваш никой да не надзърне под маската, никой ...
835
1
ЗА или ПРОТИВ „единствените приятели”?
Една мъдра мисъл гласи: „Приятел е този, който остава с теб до края”. Добре, ама в този живот – преизпълнен с лъжи, лицемерие и гнусотия, колко неща остават с теб? Че и до края? Когато вървиш напред и се бориш за оцеляване /защото днес, ако не се бориш за себе ...
Една мъдра мисъл гласи: „Приятел е този, който остава с теб до края”. Добре, ама в този живот – преизпълнен с лъжи, лицемерие и гнусотия, колко неща остават с теб? Че и до края? Когато вървиш напред и се бориш за оцеляване /защото днес, ако не се бориш за себе ...
2590
1
3
Липсваш ми
Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!
Липсват ми онез ...
Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!
Липсват ми онез ...
27140
2
5
Белият мрак
Белият мрак по лицата ни
рисува смразяващи сенки,
демонични и зловещи гримаси...
Злоба, ненавист, омраза – ...
Белият мрак по лицата ни
рисува смразяващи сенки,
демонични и зловещи гримаси...
Злоба, ненавист, омраза – ...
1261
1
Без грим
Толкова много исках да ме забележиш, когато се разминавахме по пътя. Но ти никога не ме забеляза... Толкова много исках да спечеля любовта ти, но това бе непосилна задача – ти дори не вдигаше очи, за да ме видиш... Толкова силно те обичах, че бях склонна да умра за теб... А ти дори не знаеш ...
Толкова много исках да ме забележиш, когато се разминавахме по пътя. Но ти никога не ме забеляза... Толкова много исках да спечеля любовта ти, но това бе непосилна задача – ти дори не вдигаше очи, за да ме видиш... Толкова силно те обичах, че бях склонна да умра за теб... А ти дори не знаеш ...
2277
5
БОЯН
Посветено на моята майка...
Той вървеше смело напред. По младото му и красиво лице бе изписана решимост.
Лека самодоволна усмивка се плъзна по устните му, когато се обърна назад и видя колко много хора са го последвали. За него беше истинска победа, че е успял да убеди толкова хора в правотата ...
Посветено на моята майка...
Той вървеше смело напред. По младото му и красиво лице бе изписана решимост.
Лека самодоволна усмивка се плъзна по устните му, когато се обърна назад и видя колко много хора са го последвали. За него беше истинска победа, че е успял да убеди толкова хора в правотата ...
991
3
Към небето...
Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм би ...
Бъди моите очи и уши, когато не мога да гледам и слушам... Бъди моите ръце, когато нямам сили да ги протегна към теб и да те докосна... Бъди усмивката на лицето ми, когато не мога да се усмихвам... Бъди красотата на мечтите, които не можах да имам... Бъди всичко, което аз някога съм би ...
1532
3
Малкото човече
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...
разказ
Вървях отново по мрачните и сиви улици на прашния град. Небето бе придобило страховит тъмен цвят, който обещаваше дъжд. Около мен вятърът разнасяше опадали есенни листа и разрошваше косата ми. Вървях, потънала в мисли от монотонното си ежедневие и не виждах - по-точно не забеля ...
3732
13
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
