24.04.2020 г., 14:13

Светски живот

676 3 5
1 мин за четене

/от Женята Минджев, супердуперсветски репортьор/

Тази сутрин за пореден път се проведе матинето на госпожа Мими от бараката зад блок 10. Пред великолепната кофа за боклук, пълна с пресни отпадъци от снощния коктейл в ресторант „Залез“ и соарето в бар „Облак“, се събраха поканените, повечето от които бяха в типичните си елегантни облекла. Но някои си бяха позволили доста свободни тоалети. Например, господин Лазо бе във вечния си анцуг, сполучливо обогатен с няколко кръпки — виолетови на лактите, черни на коленете, зелена на гърба.

На разположение на присъстващите бяха щедрите дарове на съдбата — десетина едва нахапани пържоли, половин тенджерка постни сарми, няколко полупълни бутилки бира, половин шише почти оригинално уиски и така нататък.

Леката закуска, с преобладаващи зеленчукови гарнитури бе поднесена на припек до източната страна на блока. Сред гостите с особено излъчване и чар беше прекрасната госпожа Рада, придружена от господин Пепо, в чийто район са богатите кофи зад хотел „Рома-стар“.

Господин Мишо от бунището край квартал Мътнево беше придружен от госпожа Сиса — главна асимилаторка в района около автогарата.

Господин Асан и госпожа Айше — ръководители на просяшкия бизнес край църквата „Леле, Боже!“, бяха почтеното начало на един изпълнен с честно свързващи двата края люде списък.

Госпожа Пелагия — цялата в оригинално многоцветие и многопластово облекло, изпъкваше на този елегантен по замисъла си прием.

Облечен в марково облекло от специалния цех към даракчийницата, сред гостите блестеше господин Анани. Той покани всички присъстващи на предстоящата изложба на намерени в кофите летни бивши облекла.

Натрупването на облизващи се гладни многоцветни и безкрайно расови кучета и котки от непознатата на науката порода „Кръстоска на улична превъзходна и градски плейбой с примес на градинска любов“, които очакваха своя пай, обобщаваше видимия успех на празненството.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...