/История от далечната Римска империя/

Излезе рано от Паладиума, където беше наел стаичка. Рано-рано, но клиентите са готови, време е за жътва, защо да губи време? Днес очакваше поне двадесетина клиенти – обол по обол, сестерция по сестерция и в кесийката щеше да задрънчи ползата от знанията и уменията му във фокусите…

Важното е да го уважават, което ще донесе привилегиите. Например, възможността да използва без ред уличните писоари. Редът е за простолюдието, а виж – специалистът по десен долен кътник доктор Ж…

Охо, я…

Така се изразява уважението – в привилегиите. Че кой уважава някакви драскачи, да речем – като Вергилий, Овидий, ония, чиито имена кой знае защо простолюдието помни – Омир, Есхил… Какви пари са получавали? Имали ли са вили като доктор Й, да речем? Или привилегията лично да изследват простатата на самия помощник на регистратора при главния секретар на управителя на Двореца?

Отпред го очакваха робите с лектиката. Засега под наем, но… Ах, един ден като стане прочут супердоктор като Я… Или дори като Ъ…

Супердоктор Ж!!!

То и сега се носеше на облачните вълни на славата – макар и собственоръчно да надуваше балона й, обаче… Светът на доктор Ж…

Човекът с пълен комплекс за пълноценност.

В което време на самолюбуване и душевни мастурбации лектиката го занесе до Храма…

А отпред чакаше плячката… Ъъъъ, самопресече се той – клиентите… Не, по-добре да ги нарича пациенти. За приспиване на бдителността – да не усетят момента на обезпаричването…

Робите му разчистваха пътя, чакащите го прегърбени хора, хванали се за подутите бузи, се кланяха…

– Доктор Ж… Самият доктор Ж… Най-великият… Зная, зная – и аз гледах рекламата му, няма да лъже, я…

В кабинета влезе първият клиент, плати си предварително – доктор Ж не обичаше да чака когато посрещаше пари. Веднъж – отдавна, още предната седмица, не прибра овреме сестерцията на някакъв, а оня взе, че опъна шушони след лечебната отвара, та санитарите в бързината го откараха с все таксата в джоба. Е, после са го претръскали, ама паричната капка не се вля в любимата кесия на доктор Ж…

Следващият клиент направо изгони. Дошъл, моля ви се, за преглед на резец. А всички знеха – или бяха длъжни да знаят – че доктор Ж е специалист по десен кътник…

Робите удариха два шамара на прегрешилия, от което резецът изхвръкна и клиентът доволен избяга. При това безплатно…

А доктор Ж си представи заглавията по утрешните издания на новините по площадните колони: „Доктор Ж отново наби клиент…“

Е, не винаги беше така. Преди няколко дни някакъв клиент протестира, че докторът самоволно промени реда на записванията. Макар… Че какъв доктор е, ако няма власт над всичко? Сам си пише правилата и законите, няма да са в полза на реда, публиката и клиентите, я…

Докторът тогава си направи труда да отиде чак до вратата, за да изхвърли непокорния и неподчиняващ се на величието му клиент… И като светна нещо…

Свести се при колегата си в спешния кабинет. Отгоре на всичко оня накрая му поиска два обола. Което беше логично – размахваш ли голямата ножица, стрижеш наред. Падне ли ти клиент – не прощавай, от боговете не се смущавай, дери пари отвред – както се пееше в кръчмарската песничка за докторите…

Но днес жътвата вървеше спокойно и поточето оболи и сестерции отиваше към кесийката тихо и мирно…

Лошото беше, че довечера докторът чакаше техник по ремонта на чешмяното кранче. А тия бяха едни… Хем надути, хем алчни… И не признаваха закони – собствените им правила позволяваха да са суперпривилегировани…

Като оня легионер по управлението на движението, дето вчера глоби доктора пет обола за изпреварване на лектика от дясната страна. И те се изживяваха с привилегии, и с тях не можеш да спориш…

Както и с даскалите. В Зъбоправната академия един даскал прибра цели десет обол, че и пет сестерции отделно за допълнителни занятия със закъсалия доктор Ж. Не можа да се съпротивлява – оня с такова самочувствие му обясни колко по-високо стоят преподавателите от някакъв си жабар… Тоест – зъбар…

Лош свят! В който не признаваха високия полет над парите на доктора, нито претенциите му. Смятаха, моля ви се, че слава и почести се заслужават с работа, а не с рекламна фирма или заеман пост…

Простаци!

Ех, ако можеше реално… Но доктор Ж побеждаваше и се носеше над земята само в собствения си свят. Затова пък – там беше велик… Поне една трета от деня, докато сънуваше…

Но сега нямаше време за сън. Жътва, жътва… Що клиенти още му вярваха и очакваха бръсненето без сапун…

П.П. Напомням - историята е от древни времена и всякакви съвпадения с подобни същества от съвременността са за сметка на майката Природа, обичаща и птиците и зверовете, цветята и водата, че даже жабоците...