Свинско с грах
Поиска голяма порция в ресторанта, толкова обичаше това ядене, още от малък. Беше му писнало от тези гурмета и префърцунени ястия. Искаше една проста препълнена чиния, порция свинско с грах. От срам ли, от какво, когато се хранеше по ресторанти, като изискан човек с костюм, беше го срам да си поръча нещо такова, да не го помислят за селяндур. Донесаха му огромна чиния, препълнена с мечтаната манджа. Огледа се като крадец, нямаше никой, а и бе забравил, че затвориха ресторанта специално за него. Поиска голяма лъжица и отпрати сервитьора с жест, от който той уплашен отстъпи и се скри в кухнята. Нагреба от граха и замляска, лигите му потекоха до чинията. Заграби пак с лъжицата и си напълни устата с още горещата яхния. Загреба, замляска и навсякъде хвърчаха грах, свинско и слюнка. Най-после чинията бе празна, пак се огледа и видя готвача да наднича опулен от вратата на кухнята. Не обърна внимание на мазните петна по костюма си, заклати одобрително глава и го повика с пръст.
– Хареса ли ви, господине? – смотолеви готвача.
Господинът бръкна с мазни още пръсти в панталона и извади двадесетолевка.
– На, да се почерпиш! – внезапно усети как му се гади.
След малко вече повръщаше на ресторантския скъп килим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jivka Koleva Всички права запазени
!Поздрави
