lordly (Лордли Милордов)
216 961
19.09.2013 г., 18:03 ч.

Свинькята 

  Проза » Разкази
1385 0 19
2 мин за четене

СВИНЬКЯТА

 

            От балдър-време не го бях виждал Недин Матю и затуй му са метнах въз врата радостно:

- Де се губиш, бе човек? На село замина, селянин стана! Хич пък да не се завъртиш из квартала, авери да видиш, зевзеклък да чуеш – ей тъй го занареждах, а той един такъв, оклюман ми са вижда.

- Върнах се бе, Даскале, върнах се безвъзвратно и окончателно – дума Матю, ама пак един такъв, кахърилия.

- Хайде, драги, кажи си, та да ти олекне на душицата – подканих, а той много-много се не бави и започна:

- Нали знаеш, че кат заминаха децата по чужбините, продадох гарсониерата и гаража, врътнах ключа на апартамента  и се заселих в Гуцаново. Там дворче подредих, дребна гад, овце и прасета завъдих, даже и авджия станах. По две прасета всяка година си угоявах, бучках им по Коледа и по Петльовден ножката и си блажехме с жената целогодишно. Все от странджанската порода си взимах, до преди две години.

       Къде ма подкокороса ветиринарният, „вземи си, вика от ландрата, та да видиш крехка мръвка, розова сланинка и сладка кожичка”. Послушах го, дигнах се чак до харманлийско и  докарах едно прасенце, ей тъй за проба. Докарах го, едно такова розовичко, с почти прозрачна кожа, с едни клепнали ушички и врътната на пискюл опашчица. Пуснах го при странжалийчето в кочината, а то се гуши в кюшето и та гледа с едни такива едни червени очички, че... Прибра го жената в къщи на топло и две седмици с мляко от козата го храни. После мина на обща храна, ама за него все по-така беше.

      Не си седеше в кончинката, аз за него отделна сковах, ами по цел ден подир жената, а като рече да седне тя, веднага в полата ù. С мене пък игри си играеше – изчака ме откъм гръб, бутне ме с зурличката и бяга, та се крие.

        И тъй, тъй – до Коледа. Цяла нощ, сън не ме хвана. Булката и тя, върти се и сумти. На сутринта отидох и заклах странджанското, макар и по-дребно да беше.

        Дойде Новата година, мина Петльовден, запролети и залети, ний със Сисито (тъй я кръстихме свинкята) на гушкане и криеница си играем. Взеха да ме подпитват в кръчмата, дали за разплод я остаям. Да не ни излезе приказка, на нерез я закарахме, а тя пищи, бяга и на оня му мина ищяха. Тъй мома си остана.

     След втората Коледа ме изключиха от ловджийската дружинка, а след това и в кръчмата взеха да ме отбягват. Продадохме всичко и ей ни обратно – завърши с пухтене разказа си Недин Матю.

- Ми свинкята – избързах веднага аз.

- А, с жената е на разходка в долния край на Морската градина – едва, едва промълви Матю и с наведена глава затътри ноги къде тях си.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Mitval, благодаря за интересния коментар!
  • Кратък разказ. Като миниатюрно езерце. Само дето е добре оформено с чиста като кристал вода. И дълбокичко. Достатъчно за да скрие в себе си някои нрави на човешката ни природа. Поздравления!
  • Радвам се, че си го почувствала така, Кали!
  • Ивон, Жанет и Светозар, радвам се че сте усетили топлината, която съм се опитал да предам чрез "Свинькята". Благодаря за отзивите!
  • Много топъл разказ! Хареса ми!
  • Битова идилия, направо си го представих свинчето, как да го заколиш
  • Много сърцат разказ, такава топлина струи от него Отношението на хората към животните ( пък било то и свиня ) винаги е било за мен фактор при общуването ми. С негативно настроените си имам едно наум А те - животните - понякога са повече хора от някои човеци.
  • Лордли, мама с тази реплика ни утешаваше- мен и сина ми, а в най-тежките случаи разменяха с една приятелка техните с нашите храненици още като видеха накъде отиват работите .
  • Лина, всички малки животинчета са много милички, като пораснат обаче, някой от тях стават много сладки
  • С Виктор! (хранила съм няколко животинчета,сред които и мъничко прасенце с биберон)Поздравления.
  • Аз също се придържам към "кратката форма", Санвали
  • Старая се да не се развихрям че философията ми е сложна
  • А за мен е радост да чета коментарите ти, Санвали
  • Ах тази привързаност човешка... Хареса ми! Поздрави Лордли, удоволствие е да те чета!
  • Любар, прасето на Пурко беше "странджалийче", а пък "Сисито" е ландричка , демек вносно гадже.
    Удоволствието от твоето "подмокряне" е и мое, Анабел
    Дани, какво ти става? Я си набивай пържолаците
    Тази е за теб, Горедолу!
    Благодарности за комплиментна, Виктор!
  • Опасна работа е да се привържеш към някой. Не те интересува ни реноме ни изгода. Хубав разказ си написал. Разказ за любов и страдание.
  • Милорд, ще ти тежа на съвеста!
    От хищна чревоугодничка ще ме превърнеш в кротка вегетарианка с твоя разказ.
  • Ех, тази свинькя, и тя разбира от хубаво, Морската градина за нея! Помниш "Господин за един ден", нали! Там имаше едно такова малко, ама урзузесто, на куче приличаше...Поздрави, Лорде!
Предложения
: ??:??