28.09.2008 г., 0:40

Свобода

1.2K 0 4

      На мен ми е забранено да плача, за грехове и благодат... Аз нямам право да обичам по онзи начин, който да ме удовлетвори.

              Без да подозирам, бях сринат от любовта.

              В следващия миг вече не дишах...

              С последния дъх изрекох думите, които никой не разбра...

              Мълчанието беше моето наказание, което ме научи...

              Но неграмотен си останах за истината, която боли...

              Ако я знаех цялата, нямаше да съм тук и сега...

     По-добре е да не знаеш всичко, защото колкото повече знаеш, толкова повече ти остава за научаване... От живота остава само преживяното с болка и любов. Всичко друго е една суета и норма, създадена от обществото. Правилата се променят според (<зависи>), но това, което си остава градивен "материал" на Вечността, е любовта.

     Нека да не зная повече за радост и тъга, а да  имам свободата да обичам и живея така, както съдбата е определила, без да търся правила!

               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В теб наистина има огромен талант. Произведенията ти са много изпипани....просто..прекрасни от всяка гледна точка =) Поздрав от мен ...=)
  • Докосваш моето лице на сутринта и имам чувството,че заживявам в теб...в твоята душа, защото ти си част от мен...!!!
    Но немога повече да описвам онова, което се случва вътре в мен, защотото думите са нищо пред чувствата затова по-добре е да замълча завинаги...да спра да коментирам святостта на живота, без коато няма смисъл нищо...!!!
  • Имаш пълното право да обичаш по свой си начин, Бен! Поздравче!
  • "Истинската любов решава основния проблем на човечеството - за безсмъртието."
    Георги Лозанов

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...