Отдалеч видях голямата сграда на университета. Е, нямаше как да не я забележи човек – блестяха металните огради, танцуваха слънчевите лъчи по бронирания покрив, привличаха вниманието патрулиращите въртолети…
И в тоя момент ме спряха. Патрул в обход. Просто ме помолиха да покажа документите на единствения от тях, ненасочил автомат в стомаха ми. Бях наред и ме пуснаха, спирайки друг случаен минувач.
Проверките зачестиха – патрули, охранители на загражденията, контрольори по проверяващите и проверките. Така минах четирите външни пояса. После беше по-лесно – само три вътрешни. И отделно наблюдателите по всеки ъгъл. Не ги броих – подозрително беше и ония на контролните екрани можеше да сигнализират за съмнителни действия. А всичко съмнително веднага те вади от нормалната плаха редичка посетители и те вкарва в кабинета зад първата решетка, отдето колонката неблагонадеждни поема по килиите – докато докажеш, че си невинен. Или поне засега не си чак толкова подозрителен…
Аудиторията беше на тре ...