Свободата
Отдалеч видях голямата сграда на университета. Е, нямаше как да не я забележи човек – блестяха металните огради, танцуваха слънчевите лъчи по бронирания покрив, привличаха вниманието патрулиращите въртолети…
И в тоя момент ме спряха. Патрул в обход. Просто ме помолиха да покажа документите на единствения от тях, ненасочил автомат в стомаха ми. Бях наред и ме пуснаха, спирайки друг случаен минувач.
Проверките зачестиха – патрули, охранители на загражденията, контрольори по проверяващите и проверките. Така минах четирите външни пояса. После беше по-лесно – само три вътрешни. И отделно наблюдателите по всеки ъгъл. Не ги броих – подозрително беше и ония на контролните екрани можеше да сигнализират за съмнителни действия. А всичко съмнително веднага те вади от нормалната плаха редичка посетители и те вкарва в кабинета зад първата решетка, отдето колонката неблагонадеждни поема по килиите – докато докажеш, че си невинен. Или поне засега не си чак толкова подозрителен…
Аудиторията беше на третия етаж, което водеше до ново напрежение. Тук постовете се увеличаваха, а проверките бяха безкрайни по брой и разнообразие. Всякакви лъчи, за които няма прегради, снимки, които веднага апаратурите сравняваха с наличните на престъпниците, какви ли не компютърни вариации, за да не се опита някой да се промъкне маскиран… И – патрули, проверки на документите, бързи въпроси, забавянето на чиито отговори се приема като опит за измама…
Накрая влязох – по-скоро ме допуснаха милостиво – в аудиторията. Тъкмо навреме. На сцената излезе лекторът, благодари на придружаващите го и едновременно претърсващи за последно спецполицаи, поклони се на достигналата местата си половин зала.
– Добре дошли! Днешната лекция е на тема „Свободата на личността като основа на съвременната цивилизация“… Свободата, колеги, е…
Share this:
© Георги Коновски All rights reserved.
