нмг (Надежда Маринова )
245 2094
30.12.2011 г., 20:03 ч.

Свободата ли... 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
699 1 4
1 мин за четене

 

 

 

Свободата ли...
Тя е в белотата.
Започнеш ли да изпълваш белотата на листа, и тя - свободата, си е тръгнала.
Но усетът да го направиш топъл и даващ, те прави свободен. И зрящ.
Обичам свободата. Обичам и чувството на освободеност, което ми носи топлият и даващ лист. Било в цвят, думи, мелодия...

Обичам и теб, и себе си...
и глътката вода, която отпивам от бутилката;
и нежните бодлички на кактуса, който е на бюрото до лаптопа (кактусите обезвреждали вредните излъчвания от компютрите);
обичам и светлия нюанс на зеленото в картината до мен и начина, по който ме... прегръща този цвят;
обичам и хладния полъх от прозореца;
и моя хаос сред вещите ми...
И дори да ги няма точно тези неща, аз знам, че мога да обичам...

Обичам...
Просто дава уют, спокойствие, освободеност това чувство... най-вече като го споделиш.

Свободата да обичам.
Свободата да се раздавам, да се разпилявам...
Свободата да съм себе си, когато съм с теб.
Дори да не ми я дадеш, не можеш да ми я отнемеш.

Здравей, живот!

 

 

 

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да. Свободата да обичаме е в нас.
    "Дори да не ми я дадеш, не можеш да ми я отнемеш."
  • Благодаря ви, момичета!
    ЧНГ - мирна и благодатна!
  • Много позитивен и зареждащ текст! Харесах!
  • Красиво е!
    Споделям мислите ти, Надя!
    Светла Новогодишна нощ!
Предложения
: ??:??