Свободата ли...
Свободата ли...
Тя е в белотата.
Започнеш ли да изпълваш белотата на листа, и тя - свободата, си е тръгнала.
Но усетът да го направиш топъл и даващ, те прави свободен. И зрящ.
Обичам свободата. Обичам и чувството на освободеност, което ми носи топлият и даващ лист. Било в цвят, думи, мелодия...
Обичам и теб, и себе си...
и глътката вода, която отпивам от бутилката;
и нежните бодлички на кактуса, който е на бюрото до лаптопа (кактусите обезвреждали вредните излъчвания от компютрите);
обичам и светлия нюанс на зеленото в картината до мен и начина, по който ме... прегръща този цвят;
обичам и хладния полъх от прозореца;
и моя хаос сред вещите ми...
И дори да ги няма точно тези неща, аз знам, че мога да обичам...
Обичам...
Просто дава уют, спокойствие, освободеност това чувство... най-вече като го споделиш.
Свободата да обичам.
Свободата да се раздавам, да се разпилявам...
Свободата да съм себе си, когато съм с теб.
Дори да не ми я дадеш, не можеш да ми я отнемеш.
Здравей, живот!
© Надежда Маринова All rights reserved.
