Свята грешнице

          “Богородице светла, сред жените избрана, от людете първа, пред престола на Господа застъпнице наша... моля те, пощади чедото ми! Дево свята, нека храня надежда – майчице, чуй ме...”

  Икони – свeти, бледи, изпити. Икони... Майчински взор, доброта. Измиват времената боите, пада прах, бледнеят спомени... Икони – светли... има жена – майка... жени и майки. Детски ръце, невинност и близост - майка и дете - Богородица и младенеца. Ренесансови деви и Възрожденски мадони - майка с дете... Икони – свeти!

  Под обкови сребристи скрити ръцете, сияят бляскаво-лъчисти камъни в ореолите... бледи и просто зографисвани, стари и напукани,  тъмни... но нежни!

  Светли или тъмни косите, сини или топло-кадифени очите, но добри!

Бели и пълни, слаби и весели децата, в прегръдката майчина! Свети ръце... святост майчина... Свети... Икони...

          Белосана нова черковата. Високи стени, пъстри стъкла, звездочели кръстове - заболи в небе върхове... Чакат зидовете ръката, чакат бои. Него, Архангели, Светци... Богородици-майки. Чакат зидовете доброта, ласка и топлина, чакат ръце.

          Идва зографът. Бавно пристъпва магарето - дървени плочи, грънци, торби. Спира пред зидарията и поглажда стената - бяла, студена... Болка сковава пръстите. Бели - бяло няма. Светът е зелен, червен, син - светът е пъстър. Въплътеният в образ човешки - Бог е свят. Свети са и зографиите. Той направлява ръката, очите през него гледат и ще бъде човек или ангел, птица, дърво – това, което видят очите.

-        Душата, Страхиле, е нещо такова – бяло при рождение, пъстро в зрелост. Първом е чисто и светло, после светът и грехът го омърсяват и людете грешат и ще изкупуват, според делата свои.

-        Майсторе, откъде ще се начева?

-        Чакай първом да видя хората, ти размий жълтъка и баграта, пък после.

  Пъстротата на пазарището и гълчавата не престават. Селяни и иноверци, духовници и боляри... Сергии... делви - керемидено-лъскави, круши, кожи, злато и сребро, желязо. Малко козарче. Поизтъркани потурки, руса глава – весел взор. Надува пищялката и цапа босо по изпръхналата пепел. Млада продавачка – цветя, гердани, мъниста. Светлолика, нежна, бяла... палав поглед, игрива снага. Едри търговци и бедни пастири, кръчмари и дрипави скитници. Болярка със слуги и пазачи, пазари със златаря гривна, огърлие и пръстен... Бабки с черни забрадки и дрянови тояжки. Напети момци и румени моми...

          Майсторът купува цвете. Трендафил и бяла паричка. Поклон.

          - Девойче, росна китка трендафил за обич се дава, а бяло на момиче се подарява. Свежи са китките. Красилата твои са като косите ти буйни и като човека пъстри. Хубави са... като работните ти ръце. Сполай ти!

          Рисува майсторът. В образа на малко козарче Христос въплъщава. Доброта, детска невинност, чистота. Богородица – девойката цветарка в ореола сияе... Пъстрота, червено и зелено – живот и здраве и незнайна чистота, непорочна доброта. Рисува ръката.

          Има още много зидове – бели, дето чакат пъстрота, дето чакат Богородици. Има много неща, дето правят делото свято - зографисване. Неизбродни, незнайни зелените дебри – земята, големи и дълбоки - хората, всеобхватен – Бог. Незнайни делата, животът – тайнствено-божествен, смисъл-непостижим. Знае майсторът добро и зло. Чака, иска красота. В девичето, чисто зачатие, се ражда земен живот. Чака, иска красота  и в детинското светло лице таи се смърт в безсмъртните символи. Има още много хора, дето чакат вяра. Има още много жени, рожби дето чакат. Майки и хора – чисти и светли-лъчи... И светът става пъстър и иска и може, и светът става божествен – свят-лъчист. Има много в света, но белите зидове чакат ръка, чакат Богородици, чакат благочестие!...

          В ромона тих и дъх на смоли, и треви майсторът съзира цветарката.

Кошници горски цветя, малки дървени плочки, ситни длета, някои вече в икони превърнати. “Та това е запретено, миряни святи изографии и резби да правят! Но какво – хлябът трябва да се прави, животът да се пази - ръка, вдигната за благослов!”  Ето и девойката. Не е сама. Момък... и ръцете им. Силна и нежна – две ръце. Лицата сияят.  Нежно допира той свиления мъх. Тревите ги скриват. Две ръце - Ръка-вдигната за благослов.

          Има много зидове бели... Рисува майсторът. Архангел Михаил – момъкът. Богородица – майка – сред трева и здравец. Две ръце в потоци вода, бликащ лъч-небесен, утринна роса сред непонятни писмена: ”В началото бе слово...”

          Идват дни преломни. Девойката има чедо, но няма го бащата. Надигат се свещеници – анатема за майката. В тъмница – мрак, гнилота. А навън е лято – слънце, вятър и птича песен, а вън по божия свят – хиляди майки. ”О, Боже милостиви!”

          -Тъмничарю, торба златици ти давам и бягай, а девойката  и детето сам Той  ще спаси ! Аз – зидове, труд и ръце, ръцете...

          -Благодаря, първомайсторе, то на тебе живота си дължи. Бъди благословен! Чисто и свято сърце.Теб всевишният да пази и всичко дето ръката ти създава да дава плод. Благословен!

  Рисува... грешници и ад – тъмница, боляри, тъмничар. Себе си Победоносец Георги, момъкът някога – Душевадец Михаил.

Детето – Исус. Бог – голям, всесрещан, всемогъщ - на престоли и със скиптри, със словото, в купола - облян от светлина... ”Не прелюбодействувай!” Детето – Исус.

          Планина – зелена, светла чиста. Там високо към небесата, далеч от людете живеят те - майка и дете. Расте детето, волно, далеч от шум и злост. Майката ловува, гледа кози. Детето расте...

          -Светлине, светло да е името ти...!

          ... –Сине, ти си голям. Някога, отдавна срещнах твоя баща – беше свидно и мило като тънко резбено дърво. Обич имаше, имаше и добро. Помня неговия глас, помня очите, ръцете. Синът ни ще е силен и красив като теб. Ще знае зло и добро, и добро дарява, както доброто нас ни събра...”

  “И зло и завистник - алчен търговец, несправедлив властник треперят от гласа на Правдата и Защитника. Защото трябва да дойде Избран човек и хората да станат добри. Светът – без смърт, без злост. Трябва да има Бог!  И бог е добро!

          После го уби царят - изгоря като бунтовник и еретик. Не каза - нямаше кому. Ти си моят живот. Хората злоба носят. Останалото беше тегло...

          Рисува зографът. Исус е вече мъж. В ръка слово, благослов, а очите детски – Добро. Рисува...

          Размирни години... Злото остава!

          Рисува-Исус-Слово, благослов и поглед студен-мъст и борба. Исус-Вседържителят – всекиму според делата и правдата – съдник –сила и могъщество – спасение чрез изкупление, добро за зло-Бог!

А светът... имал вече спасител...

  Рисува  - бог-отшелник, огън кръст. Рисува Отец – сила, дух, могъщество. Богородица – майка. “Сполай, Ти! “

          Свята грешнице – майко, жена и светица! Остават икони - бледи и прашни, огрели времената!

          Свята грешнице – огряла легендите!

09.09.82