Сянка без душа

14.11.2009 г., 0:50 ч.

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1041 0 2

Вече не знам коя съм, към какво се стремя, какво правя. Всичко ми е безразлично. Това, което се случва около мен, не го забелязвам. Не мога да се смея, нито да плача. Забравих напълно коя съм, почнах да се чудя дали изобщо съм била някаква. В стремежа да открия себе си, се изгубих. Попаднах в задънена, тъмна улица и не мога да помръдна от мястото си. Чудя се дали слънцето ще озари тази улица, за да продължа напред. Сякаш всички чувства към всичко изстинаха. Вече се чудя дали съм човек, защото всеки човек чувства нещо, но аз - нищо. Превърнах се в тъмна сянка без душа, без да го осъзная.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mikebelan (Андрей Иванов)

2009-11-29T01:02:35+02:00

Май започнах да разбирам и вече определено ме разчувства. Искам да помогна,защото макар и аз да пиша тъжни работи, искам другите да са добре. Може би знам, как се чувстваш.
angel-angel (АНИ ИВАНОВА)

2009-11-14T21:03:52+02:00

Понякога точно самотата е мигът покой, от който имаме нужда...Хареса ми.