Събудих се. Имам време да се поизлежавам малко. Нали това е моят прекрасен живот и, както хората казват – живей го както ти си решиш. Затова ще се поизлежавам малко, тук, в пухкавата си завивка от копринен плат, който винаги ти доставя онова кадифено усещане, което всички хора описват. После ще стана и полека, без да бързам, ще се пооправя, ще хапна онези вкусни палачинки, които ме чакат долу в кухнята с шоколадова глазура и сметана. След това ще изведа голямото си, красиво куче на разходка в онази разкошна, огромна, борова гора, където винаги мирише на смола, слънцето хвърля разнообразните си шарки по тревата, а цветенцата поемат свежата роса с чашките си. Когато се върна вкъщи ще изчистя огромният си апартамент, към обяд ще похапна и ще си почина на верандата с любимата ми книга. По–късно зная, че моята любов ще ме очаква в едно крайбрежно бистро, където ми обеща, че ще бъде. Ще ме очаква с букет от свежи люлякови цветове, защото той знае колко много ги обичам. Аз ще изтичам към разтворените му обятия и ще му кажа колко много ми е липсвал, а той задължително ще ми отвърне със същото, защото – това е то, истинска любов! Толкова истинска, че чак изпитвам лека болка, но онази сладка, здравословна болка. Ще пийнем по питие, ще поприказваме. С нетърпение ще очаквам вечерята, за да се насладя на вкусната, ароматна храна, която приготвят в това мое любимо, крайбрежно бистро. По–късно, моята любов ще хване ръката ми и ще ме заведе на едно от онези прекрасни, закътани и тихи местенца, където всеки път ме води, за да можем да се насладим на последните мигове от деня заедно. Ще крачим заедно по студеният пясък, а морето ще се разлива в краката ни, звездите ще греят само за нас. Толкова го обичам...

  Събудих се и имах време да се поизлежавам малко. Време за мечти винаги ще има! А сега трябва да бързам за работа.