С Ъ Д
Дъждът грижливо измиваше следите от сълзите ми. Вървях вглъбена . Животът течеше покрай мен без да ме докосне - като че ли се намирах в друго измерение.
Изправена бях на съд пред себе си.
Прокурорът (разумът) започна обвинителна си реч с безпристрастен глас:
- Предполага се, че си поживяла достатъчно, за да се поучиш от грешките в миналото. Но не! Ти ги повтаряш, повтаряш... Приемаш всяка дума за истина с наивинитета на малко дете. Втренчила си се в необозримото и търсиш Любовта. Любовта, скъпа госпожо, е за тинейджърите - дори те по-добре от тебе знаят, че тази дума „любов” е изпразнена от съдържание. На твоята възраст! Не ставай смешна!
-Възразявам! - Най-после защитата (сърцето) си влезе в ролята.
- Човешко е да се греши ! Само Бог е безгрешен! Защо наричаш вярата в доброто наивинитет? А любовта - съществува. Съществувала е и ще съществува – без нея светът би загинал! ”Всичко е ЛЮБОВ!” Сърцето няма възраст, съответно и любовта не може да бъде поставена в някакви възрастови рамки...
- Думи - само думи! Да, човешко е да се греши, но само глупаците не се поучават от грешките си. ”Вярата в доброто” - тази вяра колко сълзи и безсънни нощи й донесе. Всеки с малко повече „багаж на втория етаж” щеше да се сети, че доброто е дефицит...
И кое наричаш ти „любов”? Всеотдайността и себеотричането на единия, което подхранва „Его”-то и амбициите на другия. Това не е любов, а, меко казано, наивност, глупост, хаптълък - вие си изберете думата, която най ще й подхожда. Една връзка - това е приятелство, взаимно подпомагане, че и взаимно използване. Всичко друго е „въздух под налягане”. И докато тя лети във облаците, животът й се изнизва...
- Възразявам! Ти принизяваш чувството „Любов”. Любовта - това е
Енергия, която те кара и в най-мрачния ден да видиш красотата на светлосенките, да понасяш болката по-лесно, една усмивка да те стопля и в най-мразовития ден, да обичаш всяко живо същество, да се радваш на живота, но да си готов на жертви в името на любовта!
Любовта окрилява, вдъхновява...
- Много патетично! Браво! И защо, вместо да лети, да се смее и да изглежда одухотворена, тя ходи под дъжда без чадър и плаче? Нали се връща от любовна среща – къде е тази всемогъща енергия, която трябва да я изпълва?
- Истинската любов понякога се търси дълго - трябва да се попадне на подходящия човек...
- Да! А тя попада все на неподходящи – това си е талант...!
От кола спряла на светофара се носеше:
„Все попадам на неподходящи
Във това ми е талантът...”
Избухнах в... смях. Това привлече вниманието на момичето (и не само на него), което я караше. Обърна се към мен – плачеше, сълзите бяха направили черни вадички по страните му.
„ И ти ли? Добре дошла в нашия клуб!” – си помислих...
Стори ми се, че то леко се усмихна.
Клаксони нервно засвириха. Избърса с ръка очите си, с отработен жест метна назад косата си и натисна газта. Погледна в огледалото и ми махна .
„Все попадам на неподходящи...”
Този рефрен като нахална муха ме следваше до вкъщи.
На етажа от съседния апартамент ме посрещнаха бодряшки ритми и топлия глас на Ивана:
„Усмихни се, на целия свят –усмихни се!
Живей го този живот - престраши се!
Има толкова, толкова много любов!
Има толкова малко време!”
Заслушах се, забравила да отключа...
Звън ме изкара от унеса... Часовникът! Всичко е било сън!
Усетих неприятно „свиване под лъжичката” – днес имах среща.
„Слушай сърцето си, то няма да те подведе!”
„Опичай си акъла и не витай в облаците! Прави точни преценки”
-Добре! Добре! Обещавам! Ще слушам внимателно, ще следя всеки жест, ще анализирам поведението и ще се съветвам със сърцето си.
„Това е невъзможно!”
За пръв път бяха на едно мнение...
© Гени Всички права запазени