Съдба

   СЪДБА

  Живееха двама бездомници в малък склад за желязо и отпадъци. Вечер на лунна светлина запалваха огън в един от изхвърлените варели и топлеха премръзналите си ръце. Там на улицата те бяха по-вече от десет години. Не знаеха нито дом, нито топло легло. Закуската им беше изсъхнал хляб със малко вино, които купуваха с парите, изкарвани от издадени отпадъци. За обед рядко се случваше да имат какво да похапнат, но затова пък вечерята им беше подсигурена. И за тях имаше Бог и Той мислеше за осиротелите души.
  Веднъж както бъркаха в контейнера до тях се доближи млада жена, видимо добре облечена. Тя бръкна в дамската чанта и извади 2 лева и ги подаде на по-възрастния Илия с думите:
  - Вземи за Бог да прости на брат ми.
Илия бързо пъхна парите в джоба си. Жената го запита пак:
  - Пушите ли?
  - Пушим - бе отговорът.
Тя отново бръкна в чантата и от там извади едно Виктори и го подаде и на двамата с думите:
  - Вземете, това имам и утре ще мина пак по това време, ако мога да помогна с нещо.
Тя тръгна надолу по улицата. Илия и Петър, така се казваше по-младия, се загледаха след нея.
  -Ех Петре, все още има хора - въздъхна Илия.
Двамата отидоха до близкия магазин. От там купиха един хляб и малко наденица.
Целият ден пред тях бяха сините очи на неочаквания благодетел. Вечерта Илия каза:
  - Дали е богата и даде само 2 лева. Но утре ще идем пак там, може да мине пак.
На другия ден пак в уреченото време младата жена се зададе по улицата. Нашите Илия и Петър се правеха, че не я забелязват и кротко изчакаха да наближи.
  - Здравейте, ето 3 лева днес изкарах повече. И цигари вземете.
Очите на жената бяха като небето, ясно сини и големи. Те сияеха и огряваха цялото лице.
  - Аз продавам дрехи и изкарвам по малко. Мога всеки ден да Ви помагам, ако сте тук.
Двамата бяха учудени и не знаеха какво да кажат.
  - Бог да Ви помага - каза младата жена и продължи по пътя си.
И така...
Измина се цял месец. Младата жена идваше по обяд даваше 2 или 3 лева и цигари и продължаваше по пътя си.
Един дъждовен ден нашата благодетелка не се появи. На втория и на третия ден също. Измина месец без да я видят.
Веднъж по обяд случайно, както бъркаха в контейнера, тя се зададе отдолу.
  - Ето я, идва - каза Илия.
И Петър впери очи. Тя беше видимо отслабнала. Очите й хлътнали, а лицето й  потъмняло. Като ги наближи, младата жена се обърна и каза:
  - Ще ме извините, но бях в болница.
  - От какво си болна, каке - каза Петър
  - Ох, господине, не ми остава много. От много години страдам. С главата не съм добре. Аз съм с висше образование, но се препитавам с куфарна търговия. Много клиники съм посетила, но няма полза. Но както и да е. Бог да е със всички ни и там, на оня свят, има хора. Вземете. Утре ако не мога да мина, помолете се Богу за моята душа.
Младата жена пое по улицата надолу, видимо уморена и тъжна.
Илия и Петър сведоха глави.
  - Един добър, умен и красив човек и той болен - въздъхна Илия.
На следващия ден нея я нямаше.
Вечерта Илия, замислен и съкрушен каза на Петър:
  - Искаш ли, брато, да се помолим за нея?
  - Искам, ама не знам как. Милата, толкова е красива и млада, а ще си отиде - каза Петър.
  - Хайде, Петре, дай ръка и ще се обърнем към Луната. Може пък да има Господ. Щом ние не сме умрели от глад и студ и на нея може да помогне Бог.
  - Казват, бате Илия, че всички чувал Господ.
Наведоха глави и започнаха да шепнат:
  - Господи, който и да Си и където и да Си, помогни на младата жена да оздравее, че е много добра.
Луната грееше, безразлична и студена. Вятърът жулеше изпръхналите лица на Петър и Илия. ала те шептяха: "Господи, помогни".