Заваля дъжд и въздухът замириса на пръст. В началото ръмеше ,но постепенно се усили и се превърна в огромна буря. .Небето почерня и от него се чуваха тътени. Вятърът беше толкова силен ,че дърветата се превиваха .Стойна се затича бързо към дървото под което беше оставила рожбата си насред полето. Чуваше плачат му от далече и се късаше сърцето и . Страх я беше да не падне гръм защото миналата година така загуби мъжа си. Грабна детето си и започна да бяга към близката гора. Бяха и казали от селото ,че там е по-безопасно да стои отколкото под единствено дърво в полето . Седна под един голям чинар и даде на детето си да суче. Гърдите и бяха сухи. Беше яла само парче хляб и малко сливи. Гледаше бенката във форма на сърце на челото на дъщеря си и се разплака. -Дано ,чедо по-хубава съдба от мене да имаш. Дано този белег на челото ти да ти донесе късмет.-редеше Стойна и сълзите и се смесваха с дъжда който падаше от листата по лицето и. Детето заспа на гърдата и . Когато мина бурята Стойна се з ...