Съдби
Първи епизод
На старата чаршия повече от половината дюкяни бяха затворни. Дървените кепенци бяха спуснати като по време на великденските празници, когато дюкянджиите арменци и гърци ги затваряха поне за седмица. Въпреки празниците алъш веришът почти не намаляваше, защото тези които обикновено печелеха голямата пара, сега бяха развързали кесиите и харчеха ли харчеха. Сякаш от утре парите щяха да загубят аромата си или светът щеше да осъмне като в приказките, без нужда от пари и богатство. То лачени чепички за децата, то кафтани с бродерии от сърма и цветна свила за малди булки, шамии за баби и овчи калпачета за дядовци, всичко се разграбваше за радост на търговците. Те протриваха радостно ръце, триеха меджидите в брадите си за хаир и очите им светеха от възбуда. Такив келепир се случваше само два-три пъти в годината, та дюкянджиите турци радостно и шумно се секнеха и току подвикваха на хлапетата, които в суматохата гледаха бързичко да чопнат топъл симид и на бегом да изчезнат по к ...