3.01.2012 г., 18:40

Съжалявай...

1.4K 0 0
1 мин за четене

   Още те обичам, но вече не страдам за теб. Вече те преживях веднъж, умрях и се съживих...  по-силна съм от болката. Достигнах момента, в който съм по-силна и от чувствата си, не съм ги убила, само ги оставих настрана, безразлична съм към тях... нека ги има, но да не ми съсипват живота. Ще те забравя! Дори да не е скоро.. По–добре ми е без теб. Не те искам вече, защото знам, че няма да се промениш никога. Ти сам уби надеждите ми и вярата ми в теб.
    С много си, но си сам... и го знаеш. Знаеш, че никоя няма да ти дава силата, която ти давах аз, и никоя няма да вярва в теб толкова силно, никоя няма да те обича безусловно и да страда, за да не страдаш ти. НИКОЯ.
    Винаги си значел повече за мен, отколкото аз самата съм значела за себе си... не го разбра, не го оцени. Сега те е срам  да си обиден от отношението ми към теб, защото знаеш, че сам си си го заслужил. Вече ще виждаш само огромно безразличие от моя страна. Съжалявай, че си ме изгубил, твое право е...   винаги ще те обичам, но ти никога повече няма да го разбереш и, повярвай ми...  ще успея да излъжа и себе си, че не е така!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...