3.01.2012 г., 18:40 ч.

Съжалявай... 

  Проза » Писма
1031 0 0
1 мин за четене

   Още те обичам, но вече не страдам за теб. Вече те преживях веднъж, умрях и се съживих...  по-силна съм от болката. Достигнах момента, в който съм по-силна и от чувствата си, не съм ги убила, само ги оставих настрана, безразлична съм към тях... нека ги има, но да не ми съсипват живота. Ще те забравя! Дори да не е скоро.. По–добре ми е без теб. Не те искам вече, защото знам, че няма да се промениш никога. Ти сам уби надеждите ми и вярата ми в теб.
    С много си, но си сам... и го знаеш. Знаеш, че никоя няма да ти дава силата, която ти давах аз, и никоя няма да вярва в теб толкова силно, никоя няма да те обича безусловно и да страда, за да не страдаш ти. НИКОЯ.
    Винаги си значел повече за мен, отколкото аз самата съм значела за себе си... не го разбра, не го оцени. Сега те е срам  да си обиден от отношението ми към теб, защото знаеш, че сам си си го заслужил. Вече ще виждаш само огромно безразличие от моя страна. Съжалявай, че си ме изгубил, твое право е...   винаги ще те обичам, но ти никога повече няма да го разбереш и, повярвай ми...  ще успея да излъжа и себе си, че не е така!

© Магдалена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??