Тази нощ те сънувах. Сънувах те като моя спасител, който спаси моята душа. Бях в стая пълна с хора, но сама. Хората бяха непознати, шумни, безлични. Никой не ме познаваше и аз не познавах никой. Бях на някакво събиране, имаше повод свързан с теб. Всички очакваха да дойдеш. Ти беше специалният гост. Аз седях сама в един ъгъл с чаша вино в ръка. И въпреки, че имаше повод за празнуване, аз бях тъжна. Нещо ме измъчваше отвътре, чувствах се празна, сама. Мислех за теб, за нас, за нея. Какво трябваше да направя? С мен ли си или с нея? Изведнъж при мен дойде възрастен мъж и ме заговори. Попитаме, защо съм сама и седя настрани от другите, коя съм всъщност, тъй като никой не ме познава. И не знам, защо аз започнах да му споделям всичко, което мисля и чувствам. Той ме изслуша с разбиране, усещах спокойствие. Оказа се, че това е твоят баща. Почувствах се неудобно, притеснена, но той ме подкрепи. Тогава се появи тя с нейната майка или приятелка, не знам. Започна да се разпорежда, да те търси, да п ...