Сънувах те.. знаеш ли... А аз не сънувам. Поне не помня. Много от отдавна не помня. Дали, защото всички защити ми се включиха и ме пазят.. От какво ли... Приличам на усещане за пролетна, вишнева пъпка, замръзнала преди да разцъфти... Сънувах те.. Бяхме в една стая. Аз, ти и той. Имаше едно двойно легло и тесен диван. Той легна на дивана, а аз легнах до теб... да, против всяка възможна логика..
Бяхме лице срещу лице. А лицата ни толкова близо едно до друго, че усещахме дъха си.. Дишането си.. което гъделичкаше по кожата на другия.. като крилца на пеперуди... Стояхме така много дълго, знаеш ли... Много дълго.. а това което се образуваше между твоето и моето лице беше толкова красиво.. и силно. Една тяга в стомаха.. хем болезнена от напрежение, хем мамеща.. заради пулса, който учестяваше ритъма на сърцата ни, не на слабините... Една голяма и силна любов, изгубена във времето.. осакатила душите ни почти до основи,
но винаги присъствала, без да присъства. А после размита в безприсъствието с ...