Срещнах те случайно... влезе ти в живота ми като ураган - и ме понесе в своя вихър... от прах и листа, пепел и дим, сняг и огън... отнесе ме - далече и вече не знам коя съм.

Сън ли си, или те има, дали си само в моя ум или съществуваш, чувствам, че ходя по ръба на небостъргач и не знам ако направя последната крачка, дали ще падна с трясък или ще полетя...

Летя със теб... във виртуалното... но дали те има?

Този ли си, за който мечтая, или поредната празна кутия.

Дано те има.