Dreams

 Стояха така прегърнати с часове. Нямаха нужда от думи. Един поглед бе достатъчен. Стигаше им само да наблюдават емоциите и чувствата в очите на другия, да се наслаждават на собствената си любов. Дали някога щеше да им омръзне всичко това? И двамата се съмняваха.
 Тогава тя затвори очи и доближи лице към неговото. Устните им си паснаха идеално като парченца от пъзел. Сякаш от дълбините на душата ù изригна ярка светлина и заля цялото ù тяло, тя се разтрепери от тръпката. В този миг беше истински, безумно щастлива. Сякаш можеше вечно да се притиска към него, да усеща топлината му, хилядите чувства, бушуващи между тях. Имаше чувството, че ако не бяха неговите ръце, които така нежно я притискаха, щеше да се разпръсне на хиляди малки парченца и да се разлети в небето.
 Изведнъж всичко се разтърси и стана на прах... и тя се събуди от собствените си писъци.
 Що за извратени номера ù играеше собственото ù съзнание? Това беше най-прекрасният ù сън, но същевременно и най-ужасният ù кошмар... всяка една нощ.
 Понякога ù се искаше да можеше просто да затвори очи, да спре да вижда, да чува, да мисли, да чувства. Вцепенението и безжизнеността в момента бяха единственото спасение от раздиращата болка, която я измъчваше и разрушаваше ден след ден. Времето минаваше толкова ужасяващо бавно, когато него го нямаше. Секундите ставаха часове, часовете – години, годините – ... Какво значение имаше? Едва ли щеше да оцелее толкова дълго. Не искаше да оцелее. Не и без него.
 Защо съдбата ù отнемаше всичко, което обича по най-жестокия начин? Отново беше останала сама със болезнените си спомени и мисли, които се въртяха из главата ù и я жилеха безпощадно като рояк оси. Колкото и да се опитваше, не можеше да ги прогони. Ужилване след ужилване, мисъл след мисъл, спомен след спомен, и болката я връхлиташе с нова сила. До гуша ù бе дошло да чува от хората как всичко ще премине, как времето ще излекува раните ù, как всичко това ще приключи. Всичко бе лъжа. Ден след ден мъката и страданията ù ставаха все по-силни и тя все повече и повече се доближаваше до предела на силите си. Съвсем скоро щеше да рухне, усещаше го. И чакаше този момент с нетърпение. Съвсем скоро всичко щеше да свърши.
 Очите ù пробягаха по блестящото острие на ножа, който държеше в ръцете си. В металната му повърхност тя видя лицето си и изстена - изкривено от мъка, а очите ù бяха толкова ужасяващо празни. Ръцете ù стиснаха още по-силно ножа и тя допря върха му до гърдите си. Още само миг. В този момент тя извика в съзнанието си всички ужасяващо красиви спомени за него. Болката я връхлетя толкова безумно свирепо... и това бе последната капка в океана от страдания, в който се бе давила в продължение на толкова много време. Устните ù се разкривиха в печална усмивка. С последни сили тя заби ножа в сърцето си. Последните му удари отекнаха глухо в празната стая. В този момент тя се чувстваше толкова спокойна, дори щастлива. Реши, че в крайна сметка хората се бяха оказали прави. Всичко наистина приключи...