19 мин за четене
По залез слънце Рафаел излезе от водата, полугол и прекрасен, облече черния си халат, обу сандалите си, сложи на врата си келтския възел от сребро и потъна във вечерната тишина.
Запъти се в сумрака към улица „Крайбрежна,“ където с гледка към Великото тихо езеро живееше Опалина Аш, художничката. Опалина носеше рокля украсена с огромни снежинки, които не се топяха. Светлата ѝ коса беше прибрана в стегнат кок, теменужено сините ѝочи бяха очертани от тежък грим. Тя посрещна Рафаел в малката си неметена кухня, защото художничките нямат никакво време за метене. Но за това пък, Опалина имаше време да нарисува портрети на всички жени от Далир и да ги окачи по стените – повечето накриво.
Опалина не обичаше да мете и да чисти, не обичаше да подрежда, готвеше рядко и ястията и ставаха пурпурни на цвят. Не харесваше да си шие нови дрехи, беше привързана към роклята си на снежинки. Обичаше да рисува други жени по лицето си с грим, но повечето време си ходеше неглиже. Не я биваше в домакинството и б ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация