Съобщението

Съобщението

Ако някой влезе в стаята ù в този момент, би си помислил, че тъкмо е свършил пиянски запой или оргия. Разпилени дрехи, празни бутилки от алкохол се търкалят по земята. Картони от пица за вкъщи, препълнени пепелници. Тежка миризма...
Всъщност никой не бе влизал от къщата и от две седмици, дори и слънчева светлина, щорите ги бе спуснала, пердетата дръпнала и тя не знаеше какво става навън. Дори прозореца не отваряше, а навън бе месец юли. Просната на леглото рошава, облечена в стара тениска на Дийп Пърпъл (всъщност това беше неговата тениска) само по боксерки, бе заровила глава във възглавницата. Тя си помисли „Кой ден сме днес? Има ли значение всъщност? Има ли смисъл да ставам от това проклето легло - помисли си тя. През изминалите две седмици бе плакала с глас. Бе крещяла, за да си заглуши мислите, бе пила, за да забрави, но забравата все не идваше. Телефонът ù, строшен на парчета, лежеше мъртъв на пода. Първите няколко дни ù звъняха на вратата нейни приятели, за да я подкрепят. Тя не отваряше на никого. Усилваше музиката до край и все това проклето парче на Жак Брел „Не ме напускай”... Не се бе къпала от дни. Насили се да стане. Съблече тениската. Помириса я и пак се разплака. Все още миришеше на него. Влезе под душа и пусна студената вода. Свлече се бавно на пода и се опита да не мисли за нищо. За нищо друго, освен за барабаненето на капките по голото ù тяло. След като се съвзе, се загърна в оранжев халат, сети се, че той ù го беше подарил онази Коледа, когато се нанесоха за първи път в новия им дом. После реши да види там ли си е светът, както го бе оставила, за да се разсее и включи черната кутия на бюрото. Уиндоусът се зареждаше бавно с извинение, че слагал ъпдейти. Тя го фрасна по тенекията. Когато се зареди операционната система, се заредиха всички онези програми, които бяха настроени по подразбиране да се включват, в това число торент програмата. Изскочи прозорче от софтуера, че тегленето на филма е преустановено. Филм? Тя никога не е теглила филми. Това трябва да го е пуснал... Мартин. От погребението не беше включвала компютъра. Той е теглил филм... преди...

Той ми е оставил филм, прекъсна тя предната си мисъл. Филмът се казва „P.S. I love you”
Тя го пусна и докато го изгледа, купът със сополивите кърпички засипа леглото. Сюжетът разказва за млада вдовица, която открива, че съпругът ù е оставил съобщения, с които се опитва да я окуражи да продължи живота си. Каква ирония, ако не беше тази трагедия, щеше да е толкова смешно...
Тя изключи компютъра. Облече се прилично. Среса мократа си коса и я върза стегнато. Обу се и се отправи към офиса, за да съобщи на шефа си, че желае да се върне на работа, че желае да се опита да живее отново.