Съобщението
Ако някой влезе в стаята ù в този момент, би си помислил, че тъкмо е свършил пиянски запой или оргия. Разпилени дрехи, празни бутилки от алкохол се търкалят по земята. Картони от пица за вкъщи, препълнени пепелници. Тежка миризма...
Всъщност никой не бе влизал от къщата и от две седмици, дори и слънчева светлина, щорите ги бе спуснала, пердетата дръпнала и тя не знаеше какво става навън. Дори прозореца не отваряше, а навън бе месец юли. Просната на леглото рошава, облечена в стара тениска на Дийп Пърпъл (всъщност това беше неговата тениска) само по боксерки, бе заровила глава във възглавницата. Тя си помисли „Кой ден сме днес? Има ли значение всъщност? Има ли смисъл да ставам от това проклето легло - помисли си тя. През изминалите две седмици бе плакала с глас. Бе крещяла, за да си заглуши мислите, бе пила, за да забрави, но забравата все не идваше. Телефонът ù, строшен на парчета, лежеше мъртъв на пода. Първите няколко дни ù звъняха на вратата нейни приятели, за да я подкр ...