Сърце Самодивско
И днес като всяка друга сутрин, младият овчар подкара няколкото кози, които имаше, на паша. Слънцето едва се бе показало, когато той изкачи хълма и се озова пред огромната гора, за която хората от село разказваха какви ли не легенди.
Козите се зарадваха и започнаха да пасат от свежата трева, а овачарят седна и се подпря на един голям камък. Наблюдаваше изгрева. Извади дървената си флейта и засвири една тъй искрена и прекрасна мелодия, че дори обитателите на гората оставиха сутрешните си занимания за да го послушат.
- А, не. Я го остави тоя човек и се захващай за работа - викна г-жа Бобър на своя любим, но срещна само замечтания му поглед.
- Хайде сега, който си изяде пръв закуската ще може да слуша как свири овчаря - каза Г-н Заек на своите деца.
А момчето продължаваше да свири и хвърляше по някой обнадежден поглед към вътрешността на гората.
Слънцето озари дърветата и те хвърлиха сянка на своите събратя... тогава измежду тях се показа самодива по-приказна и грациозна ...