Чудя се ако сърцето го нямаше сигурно щях да умирам от други неща, но ти поглеждаш през процепа, който се отвори, рана го наричат. Всъщност е ъгълче, където станиолът на илюзиите се е прокъсал и отдолу прозира същината. Чудя се ако сърцето го нямаше, сигурно щях да умирам сам сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
