Преместих се в друг апартамент, при моето слънчице. Тъкмо бях посвикнала в моя, хайде мъкни багаж и покъщнина в другия! Но както и да е! Не ми е за пръв път, така че съм свикнала. За трийсет и двете си години съм преживяла две силни земетресения (е, при първото съм била само на 1 месец, та нямам спомен, ама нали съм присъствала), идването на демокрацията, цяла сюрия президенти и кметове, пет години висше образование, две години работа в училище (ето това вече си беше екстремно преживяване), няколко мото-срещи, един почти сключен брак и какво ли още не, та някакво си там нищо и никакво местене ли ще ме уплаши! За два дни примъкнах всичко и се настаних, заричайки се, че в следващите... да кажем поне пет години - оттук и с танкове няма да могат да ме изкарат.

Обаче не бях отчела един много важен фактор – съседите. Таман им бях свикнала на предишните.

И така, стиснах зъби и се заех с чистене, миене, търкане, пране и прочие  дейности, които някой някога по непонятни за мен причини е решил, че са типично женски задължения. Моето мило пък реши да се направи на майстор. Не че не е – иде си му отръки, дето се вика – ама и той не предвиди последствията.

Стърчаха едни тръби от тавана – далечен спомен за някогашно парно от едно време, когато хората още са били „другарки и другари”. Запънах се: „Грозни са ми – махай ги!”  Напъна се той на тях, тегли, опъва, пъшка като Караджата на Балкана, псува като ватманка с поне десетгодишен стаж и накрая тръбите като че ли се поразмърдаха. И точно тогава някой от горния етаж нададе кански вой: „Е-е-ей! К`во пра`иш, бе?!... Остави тръбите, че ще ми падне гардероба, бе, ей!...”  Замръзнах. По едно време излизам на терасата, отгоре някакъв тип се навел през перилата, ама аха да се хвърли и крещи. Оказа се, че тръбите горе продължавали и той (наистина не знам защо) си бил вързал гардероба за тях. И досега се опитвам да си го представя – не мога. Обаче факт!

И, докато се обясняваме с него, гледам – терасата потънала в прахоляк. Викам си, така и така съм излязла... Грабнах метлата и аз като работна булка, разхвърчах се, изметох и реших да плисна една кофа вода - да измия. Речено-сторено! Точно две минути по-късно – нов писък, но този път отдолу. Предпазливо надниквам, `щото нали... на ново място не се знае кой откъде и с какво може да те тресне по главата... Гледам, от долния етаж някаква бабка с парцал в ръка и избила пяна на уста вече е по средата на някаква своя си тирада. Ле-ле, майко! Тая говори по-бързо, отколкото стреля „Калашник” на автоматичен режим! И от цялата серия успявам да хвана само откъслечни фрази, от които си правя извода, че някак си аз, като си мия терасата, се процежда вода от тавана на нейната, която пък наскоро била остъклена и за това й били взели не-знам-колко стотин лева и... Не издържах, озъбих се и аз. Разговорът ни продължи на доста по-високо равнище (разбирайте го „висок тон”) и така научавам, че на нея, всъщност, от време на време й капело и от полилея в спалнята. Сопнах се, че това е сигурно, защото се напишквам нощем в леглото и тя явно реши, че с вещица като мен на глава не се излиза, та набързо приключихме диалога, но не преди да ме обяви за „невъзпитана пикла”.

Ама аз не се връзвам. През живота ми са ме наричали каква ли не. С нежна обич са ме окачествявали като „нагла” (от енергото), „нимфоманка” (един тип, с когото всъщност отказах да спя), „егоист” (когато отказах помощ за поредното пренасяне), „трудно поносима” (и това от майка ми, представете си, само дето не помня повода!) и т.н. Обичат ме хората, какво да ви кажа! В това число и съседите.

И така, още в първия ден ми се понесе славата из входа. Ама и със съседите явно е като със свекърва – трябва отрано да им покажеш кой кара влака в тая къща, защото иначе ти се качват на главата, че и по-нагоре. Дреме ми за добросъседските отношения! Докато се стараех да ги спазвам, ми се налагаше в три часа посреднощ да слушам Хиподил, когато хлапаците на предишните спретваха поредния купон зад гърба на мама и татко.