19.04.2008 г., 9:58 ч.

Съвършена? 

  Проза » Други
1172 0 4
3 мин за четене
Чувала съм какви ли не определения за себе си...
На някои се смея с глас. Други ме карат да се замисля. Трети ме провокират да се усъмня в психическото здраве на събеседника си. Вчерашното обаче ме втрещи. Така да се каже, хвърли ме в пуканките. Така ме поласка, че литнах от гордост. Да знаете, аз съм неописуемо съвършенство! Как да ви кажа... Много ми хареса. Първо си се представих като богиня от ренесансовите творби на живописците. Бързо обаче отхвърлих визията, защото трябваше да се обвия в пластове целулит, увиснала кожа и огромни гърди. После се поставих на мястото на античните скулптори, ама без ръка или крак се нарушава цялостта на произведението. Накрая се спрях на съвременните анорексички, които заливат кориците на лъскавите списания и не знам защо в челото ме перна бъдещият брой на Плейбой. Ужас! Веднага ме грабна видението за това как баща ми вижда тази естетична, съвременна фотография и без да се постарае да вникне в изкуството, ме умъртвява без да мисли много.
Мъже... С тях зле, без тях - лесбийка или вибратор. Бих заложила на втория вариант като го закъсам. Ако можеше да говори (за да сипе комплименти), да трепе насекоми, да боядисва, да разхожда кучето, да хвърля боклука... Жените не ме влекат. Пък и доколкото съм чувала, в еднополовите връзки ревността била изпепеляващо силна, поради недостиг на кадри.
Аз обичам да ме обожават, да ме гледат в очите, да ми шепнат в ушенцето колко съм красива, да ми целуват ръцете и да ми изпращат цветя в службата. Наистина е страхотно. Гледаш някак отвисоко, все едно казваш на останалите:
- Виждаш ли?... Зъбите да ти окапят от завист, това е за мен.
Май не съм злобарка... Надута съм умерено, снисходителна съм дори. Приятелка съм с всеки, но не понасям конкуренцията. Успокоявам се, че това е от ЕГН -то и после ще се кротна. Както се очертава обаче "скоро" е разтегливо понятие. Затова в настоящето съм се заела с нелеката задача да опозная вътрешните си Азове, да селектирам хората около себе си и ако може да стана поне малко по-умна. Между другото развитието на мозъчната площ се е превърнало във фикс идея за мен. Поне няма шанс да скучая, защото все се старая да понауча това-онова. Ако трябва да бъда честна, тялото също ми е фикс идея, затова се сбърквам от тренировки. Хм... Ама като се попитам по-настойчиво май и лицето ми е голяма грижа, затова хвърлям без угризения сума пари за помади. И какво излиза? Че съм неуравновесена маниачка? Ааааааа, не! Не съм съгласна!
Ами я се огледайте около вас. Аз като се втренча в жената (колежката) до себе си и тръпки не побиват. Тя притежава невъзможна липса на вкус и самоуважение. Полата и е толкова къса, че може да накара и светия да се изчерви. Косата стърчи на клечки в мазно розово-червеникав оттенък. Зъбите и са черни, тук-таме оредели като на абориген. Коремът виси на възвишения изпод късия потник, а ноктите са изгризани до кръв. А как скърца... Майкооооооооо, гласът и предизвиква трусове с магнитут 8.9 по Рихтер в цялата сграда. Ще ми кажете, че съм злобна. Може и така да е, но като видите такова животно, няма ли да си закупите незаконна пушка със сачми за глигани? Питам?!... Мълчание, както и предположих. Годзила обаче си има мъж... И две деца... Ами какво да кажем за другата ми колежка? Кръстих я скумрията. Много руса, много слаба, абе в гръб можеш да и се радваш. Идва обаче моментът, в който трябва да проговори и хиляди натрошени парчета кварцов пясък (демек стъкло)  ти охлузват мозъка. А черният мустак помръдва в синхрон с движението на устата. Скумрията обаче си има мъж... Ебати!
А аз, неописуемата? Мдаааааа... Тежки размисли почернят иначе синьото безоблачно пространство между мечтите ми. Поглеждам събеседника си накриво. Право в очите му заявявам, че няма да му пусна. Шах с пешката. Горкото момче. Ха-ха, клепа на парцали и се чуди кое да стори първо:
- да почервенее;
- да запали колата (мерцедес) и със свистящи гуми да избяга далеч от мен и предрасъдъците ми;
- да се впусне в безкрайни обяснения и коментари на тема колко съм заблудена.
Избра поледното. Това пък ме раздразни още повече.
- Аха, значи е решил на всяка цена да ми спре часовника... Да ме вкара в леглото си! Е, няма да стане!
Убеждавам сама себе си колко е жалък в напъните си за господство над ситуацията и си тръгвам.
А през нощта, докато се въртя неспокойно в голямото легло, съвсем сама, ме тормози споменът за двете колежки, които въпреки че не са съвършени като мен, си нямат нужда от вибратор и порноканал.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето , че намери още един поклонник
    С тази твоя творба те откривам, а със следващите/и предишните/, които смятам да прочета - да те разбера по-добре !
    Харесва ми тънкото чувство за хумор и лекотата с която се изразяваш
  • Хихи, как ме разсмя, нямаш си на идея...!
    Добре поднесено, поздравявам те за което!
  • ами парадоксалното е, че мен наистина ме четат повече мъже... Пък да си призная честно ме чете и определен кръг от хора нормално е, голямата уста е неудобна
    все пак благодаря за похвалата, стана ми леко на душичката в този тъжен ден!
  • Ей страхотна си.На моменти ми се ще да имах мисленето на жена за да те разбера по-добре или да си отговоря защо толкова малко колежки се отбиват да погледнат интересните ти мисли.Ама не съм и не мога да влезна напълно в роля.Остава да си мисля как бих реагирал ако и мен матираш с пешка.Поздрави!
Предложения
: ??:??