- Все някога трябва да влезем в тая информатика.
- Да, ама не днес, трябва да тръгвам, на работа съм. Тя е готина, ще ни прости.
- Да бе, знам. Айде, чао, ще се видим утре.
- Чао.
И тръгнах да пресичам улицата и... ме блъсна кола. Бях с единия крак почти на бордюра, когато ме отнесе. Търкулнах се нагоре по капака, после надолу и пльос -на асфалта. Ами точно като по екшъните, не е трудно да си го представите. Още не се бях окопитила и ме наобиколиха хора, занесоха ме на една пейка и почнаха да ме разпитват какво точно било станало. Е, аз откъде да знам. Една мила баба се опита да ми даде лукче, а друга ми подаваше вода. А аз се опитвах да се изправя и да си тръгна, защото просто нищо ми нямаше и не ми се занимаваше с линейки, полиция и подобни. Ама не, точно, когато не искаш помощ и внимание, получаваш огромно количество от тях. А и някакъв ми хвана ръката и почна да ми обяснява:
- Всичко ще бъде наред, само не мърдай, линейката идва.
Май е гледал много филми и не очакваше нещастната же ...