15.06.2018 г., 9:06 ч.

Тайна... 

  Проза » Разкази, Хумористична
748 2 4
2 мин за четене

ТАЙНА...

 

Къде е, къде е???
Звъни проклетникът, обаче не мога да го намеря със затворени очи... Ще трябва да отворя поне едното. И тъй , успявам да изключа алармата на телефона, пак затварям отвореното око и се опитвам да продължа интересния сън, който бях започнала да сънувам.
Докъде бях стигнала...? 
Мда...
 Чайки, море, чаша с мохито, която гневно връщам на келнера с аргумента, че не съм поръчала чаша с мухи!
(Да отбележа,че съм си наместила хавлията ,на която лежа , току до едно капанче, понеже няма свободни места по масичките. Предявявам претенции да ми донесат мохитото до хавлията, тц, тц...).  Милият келнер заеква от смущение, бързо отсервира и ми носи нова чаша, гарантира, че приложената салфетка върху чашата ,ще свърши работа срещу мухите и изобщо срещу всякакви насекоми, които биха могли да попаднат вътре.
Кимам с благодарност, гледам го строго, но му оставям бакшиш. Морският бриз почти отнася салфетката ...Аз трябва да я придържам , което отново ми причинява дискомфорт, особено , когато лежа по корем. Не, не искам да го притеснявам отново. Хрумва ми идея. Отвързвам ластичката от косата си, пробивам салфетката със сламката, пристягам с ластичката салфетката около гърлото на чашата и готово! Мислено се саморъкостискам за гениалността и продължавам да се наслаждавам на плажуването.
В момента, в който отвързвам косите си, обаче, ( дълги и руси!) един господин в близост до мен ме зяпва в захлас. Вероятно жестът му е подействал еротично. Съдя по това, че той също се обръща по корем, почти в синхрон с мен. Браво! Джентълмен! Усмихвам му се и казвам : "Прекрасен ден, нали?"
"За вас прекрасен, за мен - твърдо такъв!" - прозвучава мек баритонов тембър.
Тъкмо да захванем задушевен разговор за политика, квантова физика, музика, театър и новия световен ред, проклетият будилник отново звъни!
Няма как ... Отварям и двете си очи. Време за ставане и работа.
Извършвам сутрешния си тоалет светкавично, обличам се и хуквам към автобусната спирка. После нахлувам в станцията на метрото и се отдадавам на забавление - блъскане, настъпване, ръгане с лакти, комплименти към роднини от първо коляно по пряка и съребрена линия...
Влизам на работното си място както винаги усмихната. Колежките питат - каква е причината да съм винаги весела, дружелюбна , енергична...?
Отговарям : "Пих коктейл на плажа тъкмо преди да дойда." Този мой отговор ги хвърля в още по-голямо учудване. Заключението от тяхна страна е,че имам ново гадже. "О, да! Почти всяка вечер си лягам с различни! Снощи например бях с един синоптик! Запознахме се на плажа!" - казвам с най-убедителен тон. 
"Роузи, какви ги дрънкаш???"
"Хайде, отбор! Боклукът нас чака! А гаджета колкото искаш! Ако нямате, ще ви дам от моите!"
Хвърляме се заедно и с усмивки в работния процес. 
В почивката ще им разкрия тайната...

Р.Ч. 14/06/18, Лондон

© Росица Чакърова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??