15.06.2018 г., 9:06

Тайна...

1.3K 2 4
2 мин за четене

ТАЙНА...

 

Къде е, къде е???
Звъни проклетникът, обаче не мога да го намеря със затворени очи... Ще трябва да отворя поне едното. И тъй , успявам да изключа алармата на телефона, пак затварям отвореното око и се опитвам да продължа интересния сън, който бях започнала да сънувам.
Докъде бях стигнала...? 
Мда...
 Чайки, море, чаша с мохито, която гневно връщам на келнера с аргумента, че не съм поръчала чаша с мухи!
(Да отбележа,че съм си наместила хавлията ,на която лежа , току до едно капанче, понеже няма свободни места по масичките. Предявявам претенции да ми донесат мохитото до хавлията, тц, тц...).  Милият келнер заеква от смущение, бързо отсервира и ми носи нова чаша, гарантира, че приложената салфетка върху чашата ,ще свърши работа срещу мухите и изобщо срещу всякакви насекоми, които биха могли да попаднат вътре.
Кимам с благодарност, гледам го строго, но му оставям бакшиш. Морският бриз почти отнася салфетката ...Аз трябва да я придържам , което отново ми причинява дискомфорт, особено , когато лежа по корем. Не, не искам да го притеснявам отново. Хрумва ми идея. Отвързвам ластичката от косата си, пробивам салфетката със сламката, пристягам с ластичката салфетката около гърлото на чашата и готово! Мислено се саморъкостискам за гениалността и продължавам да се наслаждавам на плажуването.
В момента, в който отвързвам косите си, обаче, ( дълги и руси!) един господин в близост до мен ме зяпва в захлас. Вероятно жестът му е подействал еротично. Съдя по това, че той също се обръща по корем, почти в синхрон с мен. Браво! Джентълмен! Усмихвам му се и казвам : "Прекрасен ден, нали?"
"За вас прекрасен, за мен - твърдо такъв!" - прозвучава мек баритонов тембър.
Тъкмо да захванем задушевен разговор за политика, квантова физика, музика, театър и новия световен ред, проклетият будилник отново звъни!
Няма как ... Отварям и двете си очи. Време за ставане и работа.
Извършвам сутрешния си тоалет светкавично, обличам се и хуквам към автобусната спирка. После нахлувам в станцията на метрото и се отдадавам на забавление - блъскане, настъпване, ръгане с лакти, комплименти към роднини от първо коляно по пряка и съребрена линия...
Влизам на работното си място както винаги усмихната. Колежките питат - каква е причината да съм винаги весела, дружелюбна , енергична...?
Отговарям : "Пих коктейл на плажа тъкмо преди да дойда." Този мой отговор ги хвърля в още по-голямо учудване. Заключението от тяхна страна е,че имам ново гадже. "О, да! Почти всяка вечер си лягам с различни! Снощи например бях с един синоптик! Запознахме се на плажа!" - казвам с най-убедителен тон. 
"Роузи, какви ги дрънкаш???"
"Хайде, отбор! Боклукът нас чака! А гаджета колкото искаш! Ако нямате, ще ви дам от моите!"
Хвърляме се заедно и с усмивки в работния процес. 
В почивката ще им разкрия тайната...

Р.Ч. 14/06/18, Лондон

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...